На пръв поглед няма никаква логика, нали? Петдесет и шеста, руските танкове в Будапеща, смазаното въстание, попарените мечти, изгубените поколения, съветския ботуш. А сега „легнаха“ точно на руснаците и се прегърнаха с путинисткия сталинистки режим.
И то до такава степен, че ЕП прие резолюция, според която Унгария, някога люлка на борбата за свобода и демокрация в Източния блок, днес вече не може да се приема като… пълноценна демокрация!
И това – при пълна липса на руски танкове в Будапеща, при дадена им свобода и при членство в ЕС.
Те предадоха властта на един обикновен измамник, който открадна свободата на пресата, наложи им едновремешния фалшив патриотизъм, сделан по СССР-ски образец, демек: малко селско-народняшко-фолклорно украсен стремеж към „доброто старо време“, малко префърцунени измислици за величие, малко всяване на страх от големия лош Запад, който иска да им изтрие „унгарското“ и „националното“ (да им открадне гулаша, един вид), пропука доверието им в демокрацията и им я открадна, точно както им открадна и свободата на пресата и желанието за изразяване на свободно мнение, различно от „официалното“.
„Думам ти дъще, сещай се, снахо“ е много подходящо в случая, защото подобна съдба сполетя и една друга държава, оцеляла след съветския ботуш. България.
Да те поробят без танкове и автомати, без армия и заплахата на дулото в главата на семейството ти е много по-опасно за обществото. Защо? Защото е неусетно и прониква чак до мозъка на костите. Решаваш, че сам си го поискал. Доброволно се отказваш да търсиш недостатъците на системата и сляпо възхваляваш измислените ѝ „постижения“, докато светът отвън те гледа как се свиваш и недоумява как може свободен народ така да се предаде. Както хората често недоумяват как може някой да стане наркоман и „доброволно“ да се откаже от здравето и разсъдъка си. Ами как? Отровата прониква и става по-силна от човека. Така.
Основата тук е разликата между предупрежденията на Джордж Оруел в неговата „1984“ и тези на Олдъс Хъксли в неговата „Прекрасният нов свят“.
Оруел описва как в бъдещето хората няма да могат да четат книги, защото ще ги забраняват и цензурират. Хъксли пък описва как никой няма да ИСКА да чете книги. С този първи пример, усещате ли накъде клони везната за това кой от двамата по-добре е предрекъл бъдещия ни кошмар?
Оруел описва как ще крият истината от нас, Хъксли пък описва как истината ще бъде потопена в море от незначителна информация.
И ето: лекциите на най-добрите университети са публикувани онлайн, цели библиотеки са достъпни безплатно, но разследващи журналисти и учени, посветили живота си на изследвания, са наричани „глупаци“ и „лъжци“ от хора, които са си посветили живота на четене на жълти новини за чалга певици и силиконови импланти.
В „1984“ Оруел описва контрол чрез болка и заплаха, Хъксли пък описва контрол чрез доставяне на удоволствие.
Докато те насилват да казваш, че руснаците са добри, че са „освободители“, че са „братя“, че са най-напреднали, най-умни, най-можещи, ти вътрешно се бориш с това насилие над здравия разум.
Когато обаче си мислиш, че си свободен, а тайно ти пробутват пропагандата, ти я попиваш и решаваш, че сам си стигнал до това заключение. Много по-силно е от това да те насилват да го вярваш.
В доклад на американското разузнаване се казва, че руснаците са похарчили $300 млн. в 24 държави (от 2014 г. насам), с които са купували политици, партии, журналисти, хора, които сформират обществено мнение, популярни личности и т.н.
Пари, платени, за да се объркват демокрациите по света, да се отслабват и да се проправя път на руската пропаганда. Пропаганда, родила неимоверни тъпотии, като например автоматичната реакция на путинистите, която демонстрират всеки път, когато някой нападне любимия им диктатор: ти си рософоб, защо мразиш Русия, не знаеш ли какви велики писатели и колко култура е дала на света, не си ли чувал за Пушкин, за Достоевски… и още глупости в тази линия. Опитват се да ти пробутват Путин и Пушкин в пакетна оферта. Ако мразиш Путин, смятат, че мразиш и Пушкин.
Тъпо, нали? Така работи пропагандата им, кара те да вярваш в невъзможното, за да те подготви да извършиш немислимото.
Първата промяна в нагласите към Русия идва 2000 г. и първите години на новия век. Тоест: с встъпването на Путин на власт. Лека-полека той започна новата/стара линия на прокарване на интереси, който Русия, след разпада на СССР, уж беше загърбила. Само че го направи подмолно и благо.
Втората вълнà на пропагандата започна през 2014 г., когато нападнаха Украйна и окупираха незаконно Крим.
И разликите могат да се усетят.
От хора, пристигнали в България от СССР през шейсетте години знам (от първа ръка), че тогава е имало доста по-силно антируско настроение сред българите. Отбягвали са ги, наричали са ги с разни имена и т.н.
Днес обаче има силно проруско настроение и това се дължи на всичко онова, което описахме в разликите между Оруел и Хъксли. Тоягата и моркова. Няма как да знам със сигурност, но ще направя обосновано предположение, че голяма част от онези хора, които тогава (млади) са били така силно антируско настроени и са мечтали за свобода, дънки и Кока-Кола, днес (вече стари) си спомнят младостта и казват, че тогава е било по-хубаво, по-добре се е живеело и им липсва; а също така днес са истински русофили.
А тук – в пропагандата – силна роля има умишленото затъпяване на нацията, чалгизацията, убеждаването, че четенето и ученето е за смотаняци, а успешните хора са прочели само една (или нито една) книга през живота си. Това ражда хора – лесна плячка за евтина пропаганда. Те са функционално неграмотни, те не могат да взимат самостоятелни решения, без телевизорът или някой сайт да им кажат какво да мислят, а и се ловят на теории на конспирацията, защото ги карат да се чувстват умни и знаещи нещо повече, а всъщност се оказват въвлечени в спирала от лъжи и промиване на мозък.
Такава е тъжната истина.
Такова петно върху здравия разум е и самият Орбан в Унгария.
Ще е хубаво да се усетим навреме и да изхвърлим путинистката сган, сееща семената на отровната пропаганда, ПРЕДИ ЕК да разгледа възможността да обяви и България за непълноценна демокрация с уклон към автокрация (както се опитват да направят ДС-слугите, плачещи за „президентска република" например).
Има време… има време и да се оправим, но има време и да затънем. Зависи накъде ще завием. Първият ни важен крайъгълен камък може да се окаже 2 октомври.