Лицемерно ли е честването на Съединението в условията на съществуващ разкол и разединение в България както сред гражданите, така и сред политиците, заети постоянно да обясняват с кого и как няма да работят? Разговарям с университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е председател на фондация „Васил Левски”и председател на сдружение, кръг "Будител", който издава едноименно списание.
За съжаление през последните години думата "съединение" е натоварена с негативна енергия.Нашият т.нар.политически елит, както и т.нар културен елит понятие си няма за какво става въпрос, отнасят се абсолютно безотговорно по тази тема, използват думите не по предназначение.
В голямата си част нашият политически елит е изключително безотговорен, не познава и не желае да познава националните традиции и се отнася безобразно към идеята и събитието Съединение.
Очаквам какви ли не глупости да се изговорят днес. А голямата идея на Съединението от 1879 г. до нейното тържество през 1885 г., е да се отменят и преодолеят пагубните последици от Берлинския договор, който разкъса Българското Отечество на части и конкретно да се съединят Източна Румелия със столица Пловдив с Княжество България.
Ако прочетем спомените от онова време, особено тези, оставени от Иван Андонов, ще видим как тогава цялото общество кипи от енергия, как някогашните комитети, изградени от Левски, са в основата на всичко. Става дума за невероятна гражданска енергия, която за съжаление ние днес не желаем и не притежаваме.
По онова време също е имало жестоки противоречия и политически драми, конфликти, но в името на една голяма цел, която е национално значима, защото е важна за бъдещето ни като народ.
Нашето тогавашно общество в огромната си част се сплотява и постига нещо, което е напук на целия свят.
Така че моят съвет към днешните политици е да прочетат Симеон Радев, Иван Андонов, Захарий Стоянов.
Сега това е особено важно, за да видят, че основна идея на Съединението е Македония.
Самите комитети са създадени, за да се освободи Западна България, както се е говорело за Македония и да се обедини Отечеството. Не случайно толкова много македонски българи участват в тези събития. Самият БТЦРК начело със Захарий Стоянов е създаден по идея на Спиро Костов - един български възрожденец, който ние днес почти не помним. Андрей Ляпчев по онова време е бил ученик и куриерът, който кореспондира комитетите Пловдив - Панагюрище и там, както е известно, на 2-ри септември започват бурни събития, с които на практика се отключва веригата, която води до Съединението.
Днес, за съжаление, празнуването на тази бележита историческа дата е формализирано по партиен признак. Аз вярвам, че българският народ е буден, но елитът ни е напълно безотговорен, както вече споменах, и е много отдалечен от идеите, които са били основни за тогавашните български водачи. Те са били млади, но смели и са рискували дори живота си. Княз Александър Батенберг рискува страшно много, тъй като Съединението е извършено против волята на Русия и на Англия. За тях е по-изгодно България да съществува разделена и разединена, отколкото обединена и силна. И затова ролята на Княз Батенберг е голяма, че е успял да намери пролуки в Берлинския конгрес и за защити нашите интереси. Не бива да забравяме, че България е нападната вероломно от Сърбия и нашата победа в нея утвърждава Съединението.
Когато един народ има волята да се обедини, да събере разпокъсаните си части, стига да има качествена интелигенция, волеви елит и армия, той го постига. Не чака заповеди и какво ще кажат от Москва или Брюксел.
Сега ние сме в несравнимо по-добра ситуация, отколкото през 1885г.и въпреки всичко тогава българите успяха, а днес ние не.
Трябва да помним и напомняме постоянно за участието на Македония в нашето Съединение. В сръбско-българската война взеха участие много македонски българи, водени от капитан Коста Паница.
Днес е един от важните национални празници и нека отново си спомним какво можем да постигнем, когато сме единни и сплотени като нация.