Коментар на Любомир Каримански, финансов и банков експерт, бивш шеф на парламентарната комисия по финанси и бюджет, бивш депутат от квотата на ИТН.
В хода на нашите динамични, ежедневни дела много от нас са водени от ентусиазъм, амбиция и желание да покажат и споделят своите познания, умения и опит - накратко казано, да постигнат професионално развитие. И това много често е мотивирано от желанието да увеличат стойността на личното си богатство. В този стремеж за напредък, за доказване на „по-силния“, голямата част от обществото неизбежно увеличава многократно апетита си за потребление на стоки и услуги, без да го осъзнава. Приема го за напълно закономерно и му се струва някак си естествено и просто, като част от природата му, да се тъпче с какви ли не стоки и да потребява все по-вече и повече услуги с упадъчен ефект.
Склонни сме да се възнаграждаваме за високите нива на стрес с придобиването на артикули - предмети, поставяйки ги в къщи, едни върху други, така че да се задръстим и слънцето едва да си пробива път. Но ние рядко подлагаме на съмнение тяхната необходимост. Нито се интересуваме от продължителността на живота им, нито се интересуваме от времето и въздействието им за рециклиране. Няколко души наистина се замислят колко ефективно се използват техните притежания, но до там.
Никога досега стоките не са достигали толкова бързо до потребителите. Никога досега жизненият цикъл на продукта не е бил по-кратък.
И никога досега стоките не са били по-оскъдни, а отпадъците – по-големи. Моралът ни тропа по нашите души, а те са обхванати от апетита за поредното ненужно потребление. Ценностите ни трябва да бъдат предефинирани и отношението ни към елементите на природата трябва да бъде радикално променено. Можем да продължим да живеем, карайки същата кола, която купихме преди пет години, но няма да можем да живеем здравословно и дълго, дишайки замърсен въздух и пиейки отровна вода.
Човешката природа като цяло е променлива и склонна към риск.
Промяната на съществуваща структура винаги е активирала защитни механизми. Признаването на този факт само по себе си може да бъде мощен инструмент за установяване на разумен, приложим и устойчив подход. Винаги съм се вдъхновявал от думите на Мартин Лутър Кинг-младши: „Вярата е правенето на първата стъпка, дори когато не можете да видите цялото стълбище.“