По актуалните теми, разговарям с енергийния експерт Христо Казанджиев. Той е един от най-добрите специалисти в своята област, член е на УС на Българския енергиен и минен форум. Практиката му в енергийната сфера е над 45 години.
Не мисля, че е правилна стъпка да се отива на нови преговори с „Газпром”. От дълго време се внушава обратното, но то не е адекватно, според мен. До края на текущия договор остават няколко месеца и сега не му е времето да се водят нови преговори, защото те ще касаят един нов дългосрочен договор, което ще доведе до силно обвързване на българската енергетика с руския газов гигант. Това не е добре, поради склонността на Русия да използва „Газпром” като политическо оръжие, а всички сме наясно с геополитическата усложнена ситуация към момента.
Смятам, че, ако изобщо се правят нови разговори с руския газов гигант, то може да се започнат едва след като България има вече направени нови и сигурни свои планове и доставки за втечнен природен газ от други източници.
Едва тогава България ще може да води равностойни разговори с „Газпром”. Но не и сега, защото сме в уязвима позиция и руснаците ще ни поставят отново в трудно приемлива ситуация. Контрапродуктивно е в момента да се преговаря с „Газпром”. По-важно ни е сега да насочим своето внимание към Гърция. Техните политически ръководители водят важни разговори с колегите си от държавите на Средния Изток, които са от големите доставчици на втечнен природен газ. Нямам обяснение защо нашите управляващи не предприемат такива совалки.
Логистичните ни проблеми са сериазни, но са напълно преодолими при активна енергийна дипломация с Гърция и Турция. Турция има огромен потенциал за приемане на доставки на природен газ и голям капацитет да го доставя до България. За съжаление не се правят такива стъпки от наша страна и за мен това е необяснимо. Също така, напълно реалистично е да се договорят с Гърция за осигуряване на слотове на Ревитуса. В крайна сметка Гърция разполага с тази възможност, независимо от условията, които в момента се подчертават като непреодолими.
В момента се решава един изключително сериозен енергиен въпрос – дали енергийно България ще бъде обвързана отново с руските доставки, или ще търси диверсификация и нормален енергиен пазар.
Служебното правителство незабавно трябва да предприеме изготвянето на програма за подпомагане на енергийно бедните битови потребители. Вместо да се харчат средства по каквито е да е други проекти, сега властта трябва да се фокусира върху тази своя основна задача. Служебното правителство нека веднага да започне работа по осигуряването на есенно-зимния сезон. Топлофикациите и всички други предприятия, които работят с природен газ, трябва да преминат на заместващо гориво така, както е предвидено в Закона за енергетиката.
Цената на петрола бележи тенденция на понижаване, а това означава, че ще има спад на мазута и респективно падане на цените при преминаване на мазут.
Всички, които са отговорни за осигуряването на топлина за битовите потребители, трябва да минат на алтернативно гориво, както беше преди 20-30 години. Природният газ е много удобно гориво, но при екстремални условия като сегашните, всеки трябва да поеме отговорност и да се търси изход от кризата.
Дърва има, но от някои политици умишлено се внушава апокалипсис. Логистичните проблеми са преодолими.
Накрая отново ще подчертая, че в момента не е добре да се водят каквито и да е разговори с „Газпром”. Промишлените фирми пък трябва да се напънат малко и сами да си осигурят доставки на природен газ, а не да изискват всичко това от държавата. Крайно време е българската индустрия да поеме отговорност за собствените си доставки и да не стават оръжия в ръцете на някои политици.