За да имаме активна борба срещу шофьорите, които управляват под въздействие на наркотици и алкохол, трябва да се даде законова възможност за конфискуване на автомобила на такива водачи, или да им бъде временно отнет, коментира в интервю за БТА Владимир Тодоров, учредител и председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.
Той добави, че от няколко години неговата организация отправя такова предложение към народните представители, но няма резултат. „Въпрос на политическа воля е да се приеме такова законодателство“, добави Тодоров, но посочи, че е скептичен, че това ще се случи.
Българската асоциация на пострадали при катастрофи днес проведе ден на отворени врати, съвместно с фондация „Отворена длан“, в който експерти дават безплатна правна консултация на пострадали при катастрофи или техни близки.
Тодоров разказа, че гражданите са отправили своите запитвания лично, по телефон и електронна поща, като най-често интересът е към това какво се случва след пътен инцидент, какви са процедурите, въпроси около застраховката и други.
„Българинът не е наясно с правата си като потребител, пациент, застраховано лице и никъде не се учи какво се случва след един пътен инцидент“, добави той. Експертът обясни, че след катастрофа възникват най-вече въпроси относно медицинското обслужване – какво покрива спешната помощ, здравната каса. Появяват се обаче и въпроси, свързани с Пътна полиция, като това кога се издава констативен протокол, в какви срокове и какъв е неговият смисъл, както и въпроси за застраховките – какво покриват те, за кого се отнасят и какви са сроковете за предявяване на претенции.
Владимир Тодоров посочи, че цялата тази информация, за това какво се случва след катастрофа, е систематизирана и събрана в няколко брошури от асоциацията. Като добави, че има и безплатен телефон 0700 17 112 , на който всеки може да се обади и да потърси съдействие.
В отговор на въпрос какви могат да са успешните ходове на институциите за намаляване на пътния травматизъм, Тодоров даде пример с Норвегия, където в петък и събота всички медии започват да пускат клипове, в които гражданите се призовават да се приберат с такси или по други начин, но не и да шофират, след като са се забавлявали. Според него може да се засили контролът пред питейните заведения у нас в петък и събота.
Тодоров отбеляза още, че има пропуск в санкционната политика, като даде пример с Георги Семерджиев, обвинен, че при катастрофа в София е причинил смъртта на две млади жени. „Каквото е трябвало да свърши „Пътна полиция“, го е направила. Взета му е книжката, наложени са му глоби за 8000 лева, отнети са му 85 точки, свалени са му регистрационните номера – административно всичко е свършено“, каза той. Отбеляза обаче, че има един законодателен пропуск, който от асоциацията предлагат на народните представители да бъде разрешен вече шест години – да се конфискува или да бъде временно отнет автомобилът на водачи, шофиращи под въздействието на алкохол или наркотици.
„Няма 100% гаранция, но българинът, като психология, много държи на автомобила си и тази мярка ще бъде много силна“, добави Тодоров.
Той посочи още, че има голям проблем с медицинските и автотехническите експертизи, като отбеляза, че експертите са малко, нископлатени са и експертизите се бавят. „Хората страдат от бавно правосъдие не защото съдът се произнася бавно“, каза Тодоров и отбеляза, че има области в страната с по двама съдебни лекари, като, за да напишат становище, се чака по повече от половин година и това е преди делото да влезе в съда.
„Ако не се повиши заплащането, няма да има интерес да има вещи лица. Това е интелектуален труд и експертизата е разковничето на едно дело“, добави Тодоров.
Експертът акцентира и на остарелите методи, с които се правят огледи при пътни инциденти. По думите му има нови технологии, като 3D-скенери и компютърни симулации, които не могат да се въведат, защото Наказателно-процесуалният кодекс не е променен.
Според него възможна мярка за намаляване на катастрофите е да има масово камери за скорост по пътищата. По думите му не е нормално на АМ „Тракия“ да има на четири места стационарни камери, трябва да има на всеки пет километра, което веднага ще намали средната скорост. Също така Тодоров смята, че трябва да се въведе система за санкции на транзитните водачи, когато направят нарушение да заплатят глобата си на границата. Той отбеляза още, че трябва да се отстранят проблемите и от 70-те критични пътни участъка, където се случват постоянно катастрофи и които са известни на държавните органи, но те не предприемат действия.
Във връзка с подготвения от бившето ръководство на МВР законопроект за промени в Закона за движение по пътищата, който предвижда по-високи санкции за нарушители и намаляване скоростта на движение по магистралите, Тодоров каза, че становището на асоциацията за проекта е положително.
Едно от предложенията беше много сериозно – да не можеш да минеш технически преглед, ако не са ти платени глобите. В момента, ако не си платил данъка, не можеш да минеш преглед, но ако имаш няколко хиляди лева глоби, спокойно минаваш, коментира Тодоров и изрази надежда, ако има устойчив парламент, да стигне времето за тези промени в закона.