Мариана Кукушева е председател на УС на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Разговарям с нея за зърното, за хляба, за вноса на зърнени култури от Украйна и Молдова, затова има ли опасност от продоволствена криза у нас.
Смятам, че към момента изнесените данни от земеделския министър в оставка Иван Иванов относно жътвата и вноса на пшеница и зърнени култури от Украйна и Молдова, са коректни. По-голям е вносът на слънчоглед, който влиза директно в маслобойните и се преработва в олио. Сега изкупната цена на пшеницата не е атрактивна. Категорична съм, че всяка стока, която влиза в България, независимо дали е от ЕС или със специален статут на търговия, както са зърнените култури от Украйна, се изследва и се вземат проби от всяка пратка.
Не вярвам, че има риск от внос на големи количества, защото придвижването е бавен, труден и трудоемък процес. През март, когато отправяхме предложение за износа от България, бяхме проучили, че възможностите за пълно натоварване на жп транспорта, с камиони, и по вода, не може да поеме повече от 400 000 тона на месец. Това при пълна мобилизация на трите вида транспорт. В момента няма такава мобилизация.
Освен всичко дотук, мисля, че вносът на 6000 тона пшеница от Украйна са нищо, предполагам, че се ползва за фураж на животните. В никакъв случай не влиза в мелниците. Няма мелничар в България, който да рискува да зареди своите складове с някаква продукция със съмнително качество, колкото и да е атрактивна цената. Складовите възможности на страната ни са точно определени, така че да поемат реколтата на местните производители. Те, както и съхранението на зърното, са под специален надзор.
В България не съществува никаква опасност от продоволствена криза.
Приключи жътвата на пшеницата, тече прибирането на рапица. Близо 7 милиона тона пшеница е очакваната реколта. Традиционно за вътрешна консумация потребяваме около 1,5 милиона тона годишно, като в това количество влиза и фуража за животни.
Важно е да се знае, че в България не се засажда фуражна пшеница. Ако изобщо някъде има случаи на установено ниско число на протеина, то това е защото природните условия са повлияли затова. Трябва да се развенчае мита, че тук се произвежда хляб от фуражно зърно. Не само не се сади фуражна пшеница, но и не може да се произведе хляб от такова зърно.
В последните 3 години в държавата няма оплаквания от лошо качество на хляба. По този критерий ние сме на първо място сред Балканските държави.
От 9 юли цената на хляба има 20% намаление, защото тогава влезе в сила изменението на Закона за ДДС. Досега този налог беше плащан от българските потребители. Вече не може да се начислява върху доставната цена на насъщния. Още поне 2 месеца това ще бъде непроменено, тъй като по нашите географски ширини сега е жътва и зърното е стабилно. Но с оглед на лошата реколта в Испания, Италия, Португалия, Германия, очаквам Българската пшеница да намери добър пазар в цяла Европа.
Надявам се също така, че нашият хляб ще продължава да бъде най-достъпната истинска храна за всички потребители. Те ни вярват, защото ние никога не ги подвеждаме и лъжем. Аз всекидневно имам връзка с тях и не мога да приема, че някой си позволява да ги плаши с невъзможни цени. Да се радваме на добрата новина, защото хлябът винаги е съпроводен с едно благо усещане за топлина, уют и сигурност. Нека не убиваме добрите новини! Да е сладък хлябът на всички българи!