Досега в най-новата ни политическа история няма успешен вот на недоверие, какво обаче ще се случи в сряда, когато съставът на парламента трябва да гласува поредния протест на опозицията в Народното събрание? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.
Наблюдавайки мнозинството, което свали председателя на парламента Никола Минчев, този вот на недоверие може и да мине. Подкрепата за управляващата коалиция е твърде несигурна и затова точни прогнози към момента не може да се направят.
Обществените настроения са силно изострени
покрай смяната на председателя на парламента, а тя беше чиста проба отмъщение. Общественият натиск може да окаже силно влияние върху депутатите, а падащият кворум може да спомогне за минаването на вота. Затова е трудно да се правят предварителни прогнози.
Но това няма да е последният тест пред управляващата коалиция. Проблемите тепърва предстоят – гласуване на министри, предлагането на нови за следващ кабинет, на основата на нова управленска коалиция и същевременно всяко едно политическо решение, което се взема занапред, ще бъде подлагано на тест от мнозинствата.
Първостепенен въпрос е, дали управляващото мнозинство ще успее да формулира ясна политическа кауза за дългосрочен план, което изглежда все по-малко вероятно.
Популярност добива тезата, че руски влияния помогнаха за разпада на коалицията. Но дори да има такива влияния, все пак не трябва да си затваряме очите за проблемите, които бяха в основата на това мнозинство. Бяха подписани споразумения за отлагане на проблемите, а не за прякото им решаване, начинът, по който бяха раздадени отделните министерства - по феотдален способ и т.н.. През изминалите месеци не беше направен дори опит всичко да бъде поставено на смислена основа и да се даде отговор на въпроса - защо тези толкова различни партийни формации са заедно, да се дефинира как изглежда конкретно политическата промяна и т.н.. Така се създаде ситуация, в която всяка криза, стрес и опит за разклащане на основите на управлението, да е лесен. Тези фактори доведоха до сегашното положение.
Големият въпрос сега е, дали управляващото мнозинство ще направи това, което е много лесно
– да обвини всички, които не приемаха нестабилното им управление, или ще направи дълок анализ на събитията за истинските причини, на разминаванията, на проблемите в кадрово и смислово отношение. И да започне ремонта и същинска промяна.
Не искам да гадая, защото неизвестните са много и са свързани преди всичко с поведението на единични депутати.
Изключителната трудност е, да се намери подход към трайно плаващо мнозинство, към това да се управлява без наличието на сигурни мнозинства. Но съм категоричен, че този вот беше излишен, нямаше нужда от него, предсрочните избори също, колкото и вероятни да са при така стеклите се обстоятелства. Това са демонстрации, най-вече от страна на ГЕРБ.