Ивайло Трифонов е известен политик и дипломат, по образование е инженер физик, бил е преподавател в Алма матер. Той е от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе през 1988 г., а после и член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. Бил е организационен секретар на НКС на СДС и началник на канцеларията на президента Желю Желев от 1990 до1996 г.. Също така, служебен вицепремиер в правителството на Ренета Инджова (1994-1995) и посланик на България в Белград от 1997 до 2001г. Понастоящем е пенсионер. Помолих го да припомни накратко как Македония получи своята независимост, която България първа призна още през 1992 г.
Сн. булфото/архив/ Ивайло Трифонов /вляво/ в разговор с президента Желю Желев /вдясно/ и симпатизанти.
Скопие миналата година предложи президента Ж.Желев за посмъртна награда затова, че България първа призна независимостта на държавата, отделила се от федеративна Югославия. В Македония дори има и площад, кръстен на името на президента Желев, който бе инициатор и двигател за признаването й като автономна държава.
Македония е болна тема за всеки българин.
Водили сме две войни , плюс Първата световна, за Македония. За нещастие обаче цялата й история се развива по-сръбско-руски път. След „романтичния период в историята ни с Македония”, както казваше президентът Петър Стоянов, тя стана независима формално от Белград, но в действителност си остана сръбска провинция и сърбите продължават да я наричат „Южна Сърбия”.
Имам много топли връзки там, създадени още по времето на Свободан Милошевич, през 1997 г., когато отидох. Идеята беше тяхната опозиция да се обедини по модела на СДС и това наистина впоследствие стана.
Тяхната ДОС стана незаобиколим фактор във вътрешно-политическият им живот и принуди Милошевич да подаде оставка, да не се употребява сила.
Аз бях свидетел на всичко това през 2000 г. Добре, че Милошевич не се подаде на внушенията, включително и от страна на злокобната си съпруга Мира Маркович, която според мен, го вкара в гроба. Той беше податлив, сговорчив, интелигентен, а тя бе мрачна фигура в сръбската история, политическо изкопаемо.
Познавах се тогава още и със Зоран Джинджич, с писателя Вук Драшкович.
Вук беше кралят на площадите, написа хубава литература, но си остана националист.
Зоран го убиха със снайпер, излизайки от министерския съвет. Познавах също много интелектуалци и личности от академичните им среди.
През 80-те години започна началото на сръбския шовинизъм
и някъде тогава се сложи началото на разпада на Югославската комунистическа партия, което доведе и до развалата на федерацията. След напускането на Хърватска и Словения, се стигна до разруха на армията, където в ръководството влязоха шовинисти по подбор от Мира Маркович. И така се отвориха вратите адови...
По мое мнение, първият президент на независима Македония Киро Глигоров, който е завършил в СУ, успя да удържи Македония независима от сръбските мераци.
Сега аз мисля, че нашето правителство трябва да намери начин за влизането на нашите братя македонците в ЕС, но и те трябва да промеят най-после, че имаме обща история, която можем заедно да съхраняваме, а не постоянно да се делим.