Фелдшерите и лекарските асистенти обявиха, че настояват за създаване на собствена самостоятелна браншова организация. За незапознатите – фелдшерите са медицинските лица, които преобладаващо се грижат за хората, живеещи в малките населени места в страната. За проблемите в тази част на здравната система, разговарям с Александър Александров, фелдшер по професия със стаж близо 35 години. Той е председател на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите в България.
Отдавна настояваме за създаване на самостоятелна браншова организация. В законите ни ясно е указано, че всяка регулирана професия, каквато е нашата, може и би трябвало да има своя съсловна организация. Тя трябва да се грижи за регулацията в съсловието, за обучението на младите кадри, за самоуправлението и за представителността на професията пред държавни институции у нас и в чужбина, въобще навсякъде.
За съжаление преди близо 15 години бе направено едно формирование, което ние не приемаме – Български съюз на професионалисти по здравни грижи. В нея членуват 11-12 медицински професии с направление „здравни грижи”. Такова понятие обаче в нашата сфера няма дори зад граница, не само у нас. Тук обаче за медици се признават само лекарите, а останалите са професионалисти по здравни грижи. И всички те са оформени в една професионална съсловна организация, което ние считаме за абсурдно и е на принципа на колхоза, който нали категорично отрекохме!
Ние сме към 2000 души в страната,
а медицинските сестри са близо 30 000 и се получава една неравнопоставеност между представителите на различните професии, обединени така механично под една шапка. Затова не приемаме тази организация, в която зорлем ни карат да членуваме. Объркана е цялата тази схема.
Ние като професионалисти сме единствените след лекарите, разбира се, които имаме право на самостоятелна медицинска дейност, т.е. на диагностика, консултации, назначение на лечение, на профилактика и др., които са чиста медицинска дейност, а не здравни грижи.
Искаме да се обособим като самостоятелна съсловна организация,
тъй като всичко в крайна сметка се отразява върху качеството на услугите за пациентите.
Ние – фелдшерите и лекарските асистенти, сме хората, които се грижим за българите, които живеят в малките и отдалечени населени места, за работещите в предприятия и учреждения, за затворите и прочее. Работим предимно в малки кабинети, в буферни зони, които лекарите отказват по различни причини. Така е предопределил законодателят. Но за съжаление след 2000 година, когато бяха въведени практиките на джипитата, беше прекратено обучението на фелдшери в страната ни. По това време имаше около 60 000 – 70 000 лекари. После успяхме да възстановим обучението на фелдшери, тъй като провинцията се оголи откъм кадри след голямата миграция на лекари в чужбина.
Преди изборите обиколихме кабинетите на партиите и спечелилите вота включиха нашите нерешени проблеми като своя цел и задача в коалиционното си споразумение. Обещаха ни да помогнат за адекватното внедряване на лекарските асистенти в здравната система. Т.е. да се консултират с нас, когато планират промените в здравната система. В тези изменение бе включено и създаването на наша самостоятелна, обособена организация. Законопроектът за промяна е внесен в Народното събрание, но все още не се разглежда. Ето затова протестираме и ще продължим, докато не ни обърнат внимание, че съществуваме и искаме да сме адекватно внедрени в здравната система.
МЗ също се бави и не дава ход на внесена наредба там, поради което поставя нашите специалисти в принудителна ситуация да работят едва ли не нелегално.
Не смятате ли, че е парадоксално да ни поставят в такава нелепа ситуация – да работим нелегално, но същевременно да крепим спешната помощ в България! Това е пълен абсурд!