В петък бе подписан анекс към НРД между НЗОК и БЛС, с който дали се полагат първи стъпки по дългия път на реформрането в иначе болната ни здравна система? Питам д-р Александър Симидчиев, пулмолог, интернист с дългогодишен опит в областта на белодробната функционална диагностика. Той е началник на отделение в Медицинския институт на МВР. Д-р Симидчиев е председател на Управителния съвет на сдружение "Въздух и здраве". Той е народен представител в 47-то НС от квотата на ДБ и зам.-председател на постоянната комисия по здравеопазване в парламента.
При всички положения подписването на анекса е стъпка в правилната посока, защото се увеличават средствата, включително и за работещите в системата. А знаете, че в нея
един от най-големите проблеми е кадровият, който се дължи на ниските възнаграждения.
Създава се възможност за по-добра превенция, профилактика и извънболнична помощ. Там ръстът на преразпределение на бюджетни средства в най-голяма степен е в полза на първичната, извънболничната и специализираната помощ, така и на медико-диагностичните дейности. Това означава, че хората извън болниците ще могат да получават повече средства за назначаване на изследвания на техни пациенти и съответно могат да управляват заболяванията, без хората да бъдат хоспитализирани.
Клиничните пътеки на първа линия бяха увеличени с близо 25 на сто. Ще бъдат вдигнати заплатите на лекари, медицински сестри и санитари с един механизъм, предвиден в рамковия договор и обвързващ сключването на колективно трудово възнаграждение и новите заплати в здравеопазването, с това да се получават тези пари по клинична пътека.
Вече първичните и следващите прегледи са с увеличена цена в най-голяма степен за майчино и детско здравеопазване. Тези пари реално ще стигнат до работещите в здравната система в първичната и специализираната първична помощ. Увеличаването на парите за детско и майчино здравеопазване е важна стъпка за обществото ни. Педиатрите бяха в доста незавидно положение по отношение на заплати, но вече няма да е така в извънболничната помощ.
Основният фокус е, ако се извършват профилактични прегледи, да са по-добре платени.
Акцентира се върху преференция и профилактика. Т.е. да опазим здравите хора. Както и към доброто управление на извънболничните медицински грижи. Така ще може да пазим хората от болести, а ако все пак това им се случи, да им бъде оказана навременна помощ.
Съвсем скоро смятам да предложа изменение и допълнение на Закона за здравето. Реформата, която е видима покрай подписването на НРД, е чисто бюджетната рамка на финансирането. По-малко видим е процесът на подобряване на начина, по който се отчита дейноста през електронната система, т.е., през Националната здравно информационна система, което ще позволи по-добро управление в здравеопазването. Защото е важно не само да има повече пари за здраве, но и по-добро управление на средствата. В момента „Информационно обслужване”, заедно с фирмите, които поддържат софтуера на фармацевти и лекари, работят активно в тази насока. Тя ще намали административния натиск и необходимостта да се попълват множество документи.
Законопроектът, който аз ще внеса, допълва в три направления Закона за здравето. Първо, предлагам да се създаде орган, който ще позволява здравната стратегия да не се „чупи” между смяната на съставите на отделните парламенти. Тя да може да продължава устойчиво и систематично между отделните парламентарни състави. Така ще може да има постоянен орган, който да продължава здравната реформа без прекъсване. Второ, да се дефинират по-добре правата и отговорностите на пациентите. Трето, да се въведе темата за дистанционното медицинско обслужване в правния мир, за да не е въпрос на лично решение как да работим, а да има законова рамка, която да дефинира това и всичко да е в полза на пациентите.