Видовден дойде

Днес, 15 юни, е Видовден. Народният календар почита трима светци (наричани “градушкари”) Герман – на 12 май, Вартоломей – на 11 юни , Елисей – на 14 юни. И сестра им Вида, в чиято чест се тачи и празнува Видовден.

Според вярванията в деня на св. Герман, който усмирява природните бури и стихии, не се работи. На следващия "градушкар" – денят на св. Вартоломей, стопаните не работят нищо на нивите, за да се предпазят от буря, градушки и пожар. Жените не трябва да мият главите си, за да не станат “въртоглави” и “щури”, да не страдат от главоболие, световъртеж и за да не полудяват. Пак с тази цел не се впряга и домашният добитък.

Следва честването на св. Елисей (познат още като „Лисей“, „Лисо“), отново се спазва строга забрана за работа, за да се предпазят от градушка и от болестта “лисо” или “лисата болест” – оплешивяване, косопад. Плешивите хора ходят по полето, къпят се в лековити води, нареждат трапези за светеца. Берат специални билки, варят ги и с отварата мият главите си, за да им поникне коса. В Странджанско в деня на св. Елисей бременните булки при никакви обстоятелства не похващат никаква работа, за да родят здрави деца, които да не страдат от “лихо” (белези и рани).

Следва още един ден без работа – 15 юни. Видовден или Вида.

Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. Бабите казват: “Видо види, Герман гърми, Вартоломей гърми и върти, а Лисе - лиска, та вали!”

На Видовден се става рано, за да се види как слънцето се връща назад към зимата и „играе“, като изгрява. Видовден е свързан и с култа към слънцето - хубаво е на този ден да се види слънцето - така човек ще е здрав и весел.

Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева” (наричана още „видовия“, „вида“, „огнивче“, „лугачка“), която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол”. Екстрактът от „видовията” се използва и при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.

Фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини. А градушката е божие наказание за сторени грехове. “Всяка коза за свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим!”. И затова се тачи този ден – “за да не види Господ греховете”.

У нас Видовден се празнува най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Чества се още в Сърбия, Чехия и Германия.