Войната наблизо от нашите двери обостри до крайност негативизма, омразата и противопоставянето, от които и без това си патим по нашите географски ширини. Няма нормален човек, който да одобрява войната. Казват, че по време на война истината е първото нещо, което се губи. Оскар Уйлд твърди: "Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста". Конкретно обаче думата ми тук е затова, че е страшно тежката външнополитическа ситуация да се ползва за налагане на цензура, към каквато явно се стремят някои пишман "демократи". На тях искам да кажа, че ако не ги щипят в метрото, не означава, че то не съществува.
Повод за тези думи ми дават противоречиви призиви от средите на самоопределящите се като "демократична общност" у нас. Тези дни стана ясно, че шестата по изборни резултати коалиция "Демократична България" била обсъждала с партньорите си в управлението оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Според обясненията на отделни представители от тези среди, мотивите им се крепели на това, че не им допадал изказа на министър Янев! Не се бил изказвал рязко и категорично относно военния конфликт между Русия и Украйна.
Същевременно в социалните мрежи представители и симпатизанти на това обединение започнаха да предлагат да се налагат "стандарти", разбирай цензура, на журналисти като например Петър Волгин, продуцент и автор на "Политически некоректно" в общественото радио. Дебейците не били харесали неговия хард изказ и колоритен коментар относно войната.
Объркахме се противоречивите послания и изисквания, излъчвани от въпросната политическа формация. Хем така, хем онака, веднъж някой "меко" се изказвал, после друг ги дразни с "твърд" говор!?
Едно от основните правила в журналистиката е да представя обективно различни мнения в публичното пространство.
Това у нас отдавна не важи и умишлено се пренебрегва. Вече е публична тайна, че всяка медия отразява случващото се само и единствено през призмата на своите издатели. В този аспект пак Петър Волгин, чиито предавания неведнъж са били спирани заради ярката му публична позиция, тези дни публикува едно свое проучване:
"Постоянно слушам за някаква много умела руска пропаганда, която направила така, че повечето българи вярвали на Русия. Сега ще говоря само с факти. Реших да направя едно малко проучване. Взех една национална медиа в един малък период от време. Четири дни. От понеделник до четвъртък включително - 21.02.-24.02. Целта ми беше да видя колко събеседници, интервюирани в публицистичните предавания на тази национална медиа, са били проруски и колко антируски. Днес всички медии си имат сайтове, няма никакъв проблем да се направи такава справка. Оказа се, че в периода понеделник-четвъртък на антируски позиции са били 12 от интервюираните. Общото време на разговорите с тях е 135 минути. Тоест за четири дни малко повече от два часа ефирно време са били посветени на критики към Русия. В обсъжданата медиа в този период е имало само един събеседник с проруска позиция. Интервюто с него е продължило 7 минути. Да обобщим. 135 минути антируско говорене срещу 7 минути проруско в тази медиа с национално покритие. Предполагам, че и в останалите национални медии положението не е много по-различно. Ако това е успешната руска пропаганда, аз съм доста объркан."
От това може да се направи "обосновано предположение", че нашенските медии, някои от които са с чужди спонсори, НЕ отразяват обективно конфликта в Украйна.
Емоциите са хубаво нещо в изкуството например. Но журналистиката не е изкуство. А призивите на една политическа сила със слабо представителство за налагане на "стандарти", за оставки в този тежък момент са, меко казано, проява на политическа недалновидност.
Добре е също така политиците, които сега вземат важни за нас, гражданите, решения, да помнят, че гласуването у нас към момента е много непредставително.
За тях са гласували малко над 2 700 000 българи, а това са по-малко от половината от имащите право на глас. Така че по-полека с изявленията от типа "България реши това, или онова". Също така и със стремежа за налагане на цензура под формата на "стандарти" за общността. Подобни заявки не водят до нищо друго, освен до още повече омраза и противопоставяне. Ето, в социалните мрежи вече се наложи тон на непоносимост към чуждото мнение и заваляха заплахи от типа:"Ако не мислиш като мен, ще те блокирам или изтрия".
Но нима, ако теб не те щипят в метрото, означава, че то не съществува!?