Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките (БАН) ще полети в космоса на 19 февруари, съобщават от пресцентъра на БАН.
Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. Цветан Дачев. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секцията "Слънчево-земна физика". Това е 23-етият прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е създаден по поръчка на американската фирма "Технологии за космическото пространство" (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety).
След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация на Японския експериментален модул, който е част от японския сегмент на МКС. След период от шест месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за анализ на натрупаните данни. Дозата космическа радиация е ключов параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е предвидено за 19 февруари т.г. и ще се осъществи с ракетата на фирмата Northrop Grumman - Antares от космическата площадка на НАСА на източния бряг, на щата Вирджиния, САЩ.
Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава на живо по телевизията на НАСА, на адреса - http://www.nasa.gov/nasatv и на https://www.nasa.gov/wallops/2022/feature/watch-the-february-antares-launch-to-the-international-space-station-from-nasa-wallops.
До края на 2022 г. се очаква още два прибора, разработени в секцията "Слънчево-земна физика", да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември т.г.
Очаква се през март 2023 г. той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита около Марс прибор Liulin-MО да осъществят съвместни изследвания, непровеждани от никого досега.
Другият прибор е Liulin-CNR-VG, който ще полети в мисия до 86 километра височина с италиански изследователи на някой от новите ракетоплани на фирмата Virgin Galactic, информират от БАН.