Лятото – джипове на Седемте рилски езера, зимата – шейни в други защитени райони, като цяло: разграден двор и правилата винаги важат за някой друг.
Все викаме „съсипàха я тая държава“, все треската е в чуждото око.
Хората, които си купуват скъпи играчки, обичат да си играят с тях публично, за да може простосмъртните да видят, че разполагат с пари… с толкова много пари, че имат и за глезотии.
А най-най- ама най-много обичат, докато го правят публично, да нарушават закони и наредби, за да може да се разбере не само, че са богати, ами и с влияние и власт…
Има си места за каране на моторни шейни, места да искаш, но друго си е в националния парк пред „публика“. Както и лятото с джетовете – същата работа. Не, не се влиза навътре в морето, а се връхлита върху нещастниците с дюшеците до брега, шум, пяна, сила, конски сили, малка п*шка, всичко е точно.
За който не се е сблъсквал с моторна шейна: те са големи, много шумни, летят с висока скорост и са тежки. Обикновено се карат от надувки в конвой от по няколко и се въртят периодично през едно и също място, та, ако сте решили да си почивате, със сигурност да не успеете.
Преди по-малко от година говорихме по темата, тогава „мишената“ беше Шилигарника. Оттогава до днес май няма много голяма промяна.
Това, разбира се, може да се промени, само че ще отнеме много труд и дружно да не си затваряме очите.
В еко-министерството вече има хора, на които им пука за природата, колкото повече сигнали получават, толкова повече материал за „изгребване“ ще имат: било разюздани местни власти, които покровителстват бабаитите и им разрешават да си играят, било вклинената дълбоко систематична разруха, било… какво ли не. Но трябва да се почне от някъде.
Отделих време да проследя какво се говори между хората, които редовно ходят по хижите, и, за съжаление, едно често срещано мнение беше, че голяма част от шейните се карат от местни представители на правоохранителните органи и свързани със силовото министерство. Много ми се иска да не е така и се надявам да не е, но не мога да игнорирам и това, което видях да се коментира.
Малко встрани, но не съвсем встрани (!!!) от темата… наскоро едни самозабравили се, покровителствани богаташи убиха пастир в с. Антон… Само казвам.
...
Но ето сега съвсем по същество: един сигнал за поредното нагло безумие. Сигнал, идващ от хижар в едно от най-красивите места на тая земя:
„Казвам се Венци Златарев. Не съм нито фейсбук планинар, нито интернет герой. Не притежавам профил в нито една мрежа или платформа, както и не следя дискусии и коментари в тях. Като собственик на хижа „Иван Вазов“, нямам идея какво се случва дори в тази страница. Един прост хижар съм, който от 30 години живее предимно в планината.
Ще ме простите, че ви занимавам, но това, мисля, касае всички вас и въобще хората, които обичат планината. Днес едни нагли и прости момчета – минаха една граница, която ми бяха обещали да не прекрачват.
Става въпрос за шейнарите. Докато бях горе цялата минала зима и тази до съвсем скоро – държаха на мъжката си дума да не идват на хижата. Разбрали обаче, че съм слязъл и днес довтасали.
Моята дума обаче беше: дойдат ли веднъж само още – почваме войната. Те я започнаха. Бях им обещал – дойдат ли – ще зария институциите, медиите и интернет форумите с писма и постове.
Няма съвършени и безгрешни хора. Хижарите, в това число и аз, туристите, пастирите, монасите, хората, работещи в институциите, свързани с планината – всички ние допускаме грешки и извършваме нередности в ущърб на Природата и закона. Но има една група наглеци, които безскрупулно и демонстративно, постоянно заявяват, че са над и извън закона.
Това, което правят в националните ни паркове мотористите и шейнарите, не може да се случи нито в Африка, нито в Индия. В Европа няма човек, който би си и помислил, че такова нещо е възможно да се случи в национален парк. А всички ние ги търпим и си траем. Време е това да спре.
Не може, когато един турист се потопи в някое езеро – това да е храна за всички медии, а когато 20 шейни всяка седмица разцепват зони за ограничено човешко въздействие, резервати и места, на които това е забранено със закон – оглушително мълчание.
Нямам нищо против момченцата да си карат скъпите играчки. Но никога няма да се съглася това да става в защитени територии. Затова призовавам всички вас, които обичате Природата: да ги разкараме от националите паркове.
Ако група хора могат постоянно да си карат моторите и шейните в защитените територии, защо други да не си режат дърва, палят огньове, стрелят по дивите животни…?
Идните дни ще започна да занимавам медиите и институциите с тези въпроси. Призовавам и вие да се включите. И, моля, споделете този пост във всички познати ви планинарски форуми и групи, понеже както споменах в началото, съм бос и „не екипиран“ в сферата“.