Държавата на загубените каузи?

Ако ги слушате мъдрите говорещи глави от телевизора – било политици, било някакви чиновници, местни управници и т.н. – животът ви би бил много лесен, ако само следвате правилата, нали (щото вие нали сте глупави и не можете сами да се сетите за това)? 

Боли ви нещо? Отивате на лекар. Готово.

Трябва ви услуга? Попълвате документ и всичко е точно. Ама – разбира се. Готово.

Има несправедливост някаква? Подавате сигнал и готово. 

И това са същите тези хора, които не знаят цената на хляба, рядко сами си плащат за каквото и да е и когато ги заболи нещо, всички най-дебели връзки в държавата се задействат за тях. Докато вие чакате N-стотин часа за едно кирливо направление. А когато подадете сигнал за нарушение, го подавате до арменския поп с копие до куковото лято.

Подавайте си вие сигнали и си се оплаквайте. Те си мислят, че щом системата работи за тях, значи работи и за вас. Или поне достатъчно добре се правят на ударени. 

Ето това трябва да направи следващият (и всеки един след него) Парламент! Да изтрие доволната самозаблуда от главите на веднъж докопалите се до пост, че щом те нямат проблем, никой няма проблем. 

Това не са следи от катерички. Това са моторни шейни. Последен пресен случай – опреди няколко дни – минаване ПРЕЗ пистите нагоре от Шилигарника, докато по пистите има хора с деца. В случая „последен“ е просто израз за „най-пресен“, не се размечтавайте, че ще е последен. Ето ви картинката отпреди ТОЧНО 4 години на същото място…

Въпроси...? 

Не искам да казвам, че сме се превърнали в държавата на загубените каузи, но – ако го кажа – няма да е грешно, нали?

Преди да продължим, ще споделя три факта:

1. В националните паркове е забранено за моторни шейни;

2. Националните паркове са пълни с моторни шейни;

3. Сигналите, жалбите и оплакванията срещу тях не спират.

Както искате го разбирайте това. 

(...)

Как е възможно ли? Съществува т.нар. забрана с изключения.

Това е една от гигантските порти на корупцията в България. „Забрана с изключения“! 

В националните паркове също така много хора ходят с децата си. Няма да сбъркам, ако кажа, че това се отнася за някои от вас? 

За онези от вас, които не са ги виждали, нека ви разкажа: представете си, с децата си сте, те са малки, учат се да карат ски или дърпат шейна след себе си, денят е прекрасен, тежката седмица почти си е струвала. Докато в един момент не се появяват „каубоите“. Това са хора над закона. Те познават когото трябва, плащат си, „спонсорират“, имат приятели и т.н. 

Те не са планински спасители, но са намерили връзки и са си издействали да ги пишат „доброволци“ към планинското спасяване, за да си отворят вратичката в забраната. „Изключението“. 

В този момент, вие трябва да придърпате децата си встрани от пътя на „каубоите“, за да не станат храна за веригите на моторните шейни. Всички им правят път, шумът от двигателите раздира въздуха чак до небето, всички са ги видели, изплашили са се от тях, разбягали са се, помирисали са ги (пистата е покрита със сините изгорели газове). На всички е станало ясно, че „господарите“ са минали, а простолюдието се е разбягало. 

Сигурно е някаква тръпка това за тях, кой знае? Ние хората, които не страдаме от синдрома на микро-пениса, няма как да знаем какво удоволствие им носи всичко това. 

Те няма да се променят, това е ясно. Да пледираш към разума им е все едно да пледираш към разума на кърлежа, за да не те полазва. Същите тия, като се стопи снегът, ще се качат на АТВ-тата си и ще подкарат през дюните на плажа или с кросовите си мотори ще разорат планинските пътеки; ще се качат с джипката до Седемте рилски езера и ще се изплюят в тях, докато си охлаждат бирата вътре. 

Към тях не апелирам нищо. 

Но е крайно време тая територия, която по някакви странни причини наричаме „държава“, да вземе да се задейства и да си разчисти боклука от стопанствата, парковете, общините, да си разчисти „приятелите“, един вид. 

Не виждам смисъла от съществуването на забрани, ако те са „с изключение“, а за изключението, както и за санкциите по неспазването да ми отговарят самите нарушители или техните дружки. Полицаи – бракониери; политици – крадци; общински съветници – приятели с осъждани престъпници и дилъри; министри – със забранени моторни шейни… Ходѝ, подавай сигнали.   

Ето един бърз пример, колкото за илюстрация: 

След див екшън: Арестуваха полицай, обирал жилища

Това е едно интервю, в което ще разберете, че служител на полицията е участвал в схеми за изнудване, а друг – служител на жандармерията – е помагал на крадци взломаджии, а накрая самият той е започнал да взломява. Не е по темата, ще кажете? Напротив, това Е ТЕМАТА!

Хора, които се ползват с най-висшата закрила на закона, работят, за да погазват закона. Кой е механизмът, който обикновените хора имат, за да противодействат? Жалби? Сигнали? Сериозно ли? 

И това са само едни обикновени полицаи. Какво става, когато нарушителите са с такава висока протекция, като на министър? 

Гледайте и слушайте внимателно:

„Това са хората, които помогнаха“, казва гласът на министъра зад кадър. Изрежда ги той кои са тия хора и, разбира се, там някъде се чува и добавката: „И доброволци“. 

Пф! Ама за къде без доброволците? 

С такива „кампаниики“ тези „доброволци“ получават легитимация от най-високо държавническо ниво. Иди утре подай жалба срещу тях, че са ви разхвърляли с шейните по пистата като пилци в двора. Че хората се чудят къде да се сврат, като ги чуят и видят. Че има един куп становища на експерти, че шумът и замърсяването е изключително вредно за природата и защитените видове. 

Абсурдно е да си играем на „държава“, при положение, че средновековните правила – „кой е най-близък с феодала“ – важат. 

Докато сме на темата с министрите и моторните шейни –

помните ли разследването срещу бившия транспортен министър Ивайло Московски? Февруари 2018 г. загина 3-годишният му син след инцидент с моторна шейна. Не искам да се ровя в раната на един баща, чиято грешка е убила собственото му дете. Оставяме това настрана, само отбелязваме колко опасни са тези машини. 

Оставихме настрана трагедията на един баща. Няма как обаче да оставим настрана отношението на един министър на транспорта към управление на транспортно средство в зона, забранена за такива. Пак подсещам: в природните паркове е забранено за тях… с изключения. 

Имаме систематично неглижиране на проблема от най-високо ниво, което се превръща в традиция. 

И опираме пак до махването с ръка: „Е-е, това да ни е проблемът“ и замитането под килима. Ние вечно за нещо по-голямо имаме да се тревожим ПРЕДИ това. Ако кажеш „бедните са зле“, някой отговаря: „ами болните?“. Кажеш: „на болните да им помогнем“, веднага някой репликира: „а децата?“. Разграбват ни планината, морето, плажовете, секат вековните ни гори, газят ни с моторни шейни, качват ни се по главите с джипове? 

Е-е, това да ни е проблемът! Къде-къде по-важни проблеми имаме, нали?

Не, нямаме по-важни проблеми. ТОВА ни е проблемът. България е изградена от малки проблеми, които не са достатъчно големи, че да ни пука. За гората и планината… на една шепа хора им пука.

За плажовете – същото. Всеки сектор, отрасъл, бизнес, звено… всеки се е отделил от другите и си гледа неговите проблеми и маха с ръка срещу чуждите – те не са му важни. 

Единствените добре чувстващи се в това блато са нагаждачите, които винаги ще си намерят „приятели“, връзки, спонсори, спонсорирани; и докато ние си мерим проблемите на кой му е по-малък, те си живеят царски върху главите ни. 

Искате ли да чуете още нещо интересно?

Моторните шейни нямат регистрации. Никой закон не го изисква. 

За моторните шейни почти не съществуват правила, както за автомобилите, и е трудно да се каже кое е и кое – не е нарушение. Моралните закони и „моля не карайте върху главата на детето ми!“ не важат пред разследващи или контролни органи – в техните очи почти никога няма нарушение. 

За да получи санкция един от „каубоите“, той трябва да бъде хванат на място върху шейната, да се докаже после, че наистина той я е карал, той ще отрича, свидетели няма да има, тя няма регистрация, купена е от някой си, който от …найсе-години живее в чужбина, примерно… врътки и номера – колкото щеш. Санкции няма. Регулиращите органи не могат да регулират, защото няма какво, законодателят мълчи като пукал по темата и година след година му е все тая, охраната на националните паркове (колкото е и малко, отгоре на всичко) се страхува да направи каквото и да било, защото много от тия „каубои“ са приятели или самите те са хора на закона, близки с голямата политика, с местните висши ченгета или висши магистрати, с кмета, с на кмета сина му, шурея, баджанака…

И така – България си остава една прекрасна малка държава… с изключения. 

Последвайте канала на