В нас живеят три Българии. Две от тях са излишни. И вредни.
През изминаващата вече седмица се случиха много неща, но ми се иска да направим сравнение между две конкретни неща. Смъртта на жената в болницата във Враца и надписаните сметки за ток на хората, които нямат ток и дори не живеят в блока си в благоевградския квартал „Струмско“.
Какво общо има между тези неща? На пръв поглед нищо. И все пак…
… и все пак има.
Първо е много важно да се отбележи, че около случая във Врачанската болница има прекалено много неизяснени неща, затова няма да си позволя да коментирам в детайли и да давам оценки, каквито и да било. Искам само отбележа, че въпросителните там са много повече, отколкото си представяме и проблемите, които се оголват под тях, са трагични и не сме в състояние да си представим ужаса на цялата картинка.
Първо: тази жена е в терминален стадий на жестока болест, който носи неимоверно количество болки. Всяка нормална държава щеше да се погрижи тя да е в болница МНОГО отдавна, под лекарско наблюдение и грижа болките ѝ да бъдат намалени от редовно подавани през система болкоуспокояващи. А защо не са отишли по-рано, защо не са я завели по-рано роднините, е въпрос, който не си позволявам да задавам, защото отговорите могат да бъдат много социално-тежки и болезнени.
След това трябва да се отбележи фактът, че човекът, който е снимал, разбуни духовете по много линии. Някои казват: да беше помогнал по-добре. Това е нелепо. Какво точно да направи за умираща от рак жена в последен стадий? Да извади морфин от джоба и да ѝ направи инжекция?
Други казват, че било неморално така да се разбунват духовете и нямал право да снима.
Да, де, обаче е хубаво да има контрол над такива важни за обществото места, каквито са болниците, важно е да няма „необезпокоявани“ чиновници. Нали?
От трета страна пък в кадъра има дете и близък, които до ден днешен не спират да виждат този кадър ОТВСЯКЪДЕ, а и завинаги ще го виждат, защото Google помни.
От четвърта страна, твърди се, че спешният екип в този момент не се е притекъл на помощ, защото е спасявал/помагал на жената именно на човека, който е снимал. Дали той е знаел, че няма друг спешен екип на разположение? Вероятно не, на кого от нас му е работа да знае такива неща? Започват въпросите: искал е да помогне да се разобличи нещо или е искал да спечели своите 15 минути слава?
Няма как ние да знаем. Предпочитам да приема, че се е опитал да помогне. Избирам да вярвам в това.
Морално ли е? Трябва да съм пълен глупак да се опитам да дам оценка именно на това. Но видях, че през седмицата се изредиха не един и двама да дават оценки. Да са живи и здрави.
Но, „в интерес на повествованието“ и след като изясних какво е мнението ми по въпроса, ще поставя нещата по начина, по който обществото (в голямата си част) избра да постави: а именно, че в болницата една жена умира, докато машината от чиновници не прави нищо, а хората гледат безпомощни отстрани. Да повторя: не мога да знам дали това наистина е било така, използвам случая като информационен повод и рисувам случка, която се базира не на истинската информация, а това, което обществото избира да вярва, че се е случило.
Другата новина, която пък вярвам, че се е случила ТОЧНО така, както я описват, е небрежността на една компания, която начислява сметки за ток на хора, които нямат ток.
Инкасаторите, преди време, не са имали достъп до електромерите. Затова са започнали да пишат едни и същи сметки, плюс-минус малко, всеки месец на абонатите. Нека ви обясня: ако един абонат прави 32 лв., после 33 лв., после 31 лв., после 34 лв., е лесно да се предположи, че винаги е около тази сума и вместо да ходи инкасаторът до там, пише, че е засякъл някаква подобна и продължава нататък.
Само че апартаментите на хората изгорели, после се наводнили, а сега са необитаеми и нямат електричество. Но инкасаторите продължават да си пишат сметки. А и не какви да е, ами високи сметки. Което те кара да си зададеш въпроси…
Чувал съм и такава история: случило се училище да престане да съществува, училище, захранвано с ток от компанията чудотворец. И никой от общината не се сетил да подаде уведомление за това до компанията чудотворец. И така тя продължавала да води партидата. На кого? На какво? Училището го нямало.
Един път едни служители от общината, едни малки наполеончета, са решили, че това не ги вълнува. Приложили са мантрата: „дреме ми!“ Или не по-малко страшното: не са знаели, че трябва.
Апатията и невежеството са ни потопили в блатото и няма излизане.
От друга страна имаме инкасатори, които явно не ходят на място, че да разберат, че училището го няма. А ако ходят, то са решили, че не е тяхна работа да информират, че това школо вече го няма.
Докато ча-а-а-а-ак след много време един от тях все пак се сетил да уведоми чиновниците в компанията чудотворец.
Както се казва, истории да искаш.
Ако приемем, че жената във врачанската болница е убита от немърливото нищоправене на наполеончетата, докато си бъркат кафето и питат за ЕГН-то, а хората в онзи блок трябва да се разделят с гигантски суми от джобовете си, БАШ ДОКАТО се опитват да си стъпят на краката след пожара…
… то вече започваме да виждаме съединителната тъкан между двете случки, нали?
Трите Българии, за които говоря, са:
- България на чиновничетата и наполеончетата, които все се оправдават, че „не е тяхна работа“, „тук не е информация“, „ама, моля ви се, в почивка съм!“. България на апатията и нагаждачите, които „за толку ми плащат, за толку чè им работим!“, и които все гледат да не се минат да свършат нещо, за което не са им платили, пък било то и да си мръднат пръста. Дори напротив: ще гледат да не свършат и това, за което им плащат, че да се почувстват тарикати, които са надцакали системата. Смешна работа. Жалка!
- другата е България на страничните наблюдатели. Те понякога ръчкат с „мнение“, колкото да не умрат от скука. Обичат да четат гадни новини, все тях отварят и после коментират: „защо само с гадости ни занимавате?“, за хубавите новини или за развлекателните казват: „какво ни занимавате с тия глупости!“. Като цяло са недоволни от слънцето, от водата, от живота, от съседа, от жената, от себе си най-вече, но не си признават. Голяма част от тях през деня работят като чиновничета наполеончета. Страшна комбинация.
- третата България е България на действието. На хората, които са готови да положат допълнително усилие, без да ги карат и без да очакват нещо срещу това. Това е умиращата България. Тя не вирее между другите две.
А страшното на… нека го наречем: „българската душевност“, е, че тези три Българии много често живеят у нас едновременно. Един човек може да живее и с трите в съзнанието си и през различни моменти те да се събуждат.
Първите две – те са ясни – има ли ги, шанс няма. Но, ако само една от тях съжителства с третата, то има надежда. Надежда, че мързеливата и дребнавата ще закърнее за сметка на дейната, на онази, на която ѝ пука.
А може би съм прекалено глупав оптимист.