На извънредно заседание днес парламентът гласува на второ четене промените в Закона за движение по пътищата.
Измененията вдигат ограничението на скоростта по магистралите на 140 километра в час. Досега максимално допустимата скорост за леките коли беше с 10 километра по-ниска.
Новото, по-високо ограничение обаче ще важи само за новите участъци, които отговарят на всички изисквания, както обясни по-рано регионалният министър Лиляна Павлова.
С приетите промени бяха регламентирани и т.нар. скоростни пътища. Те ще бъдат изградени и означени специално за движение на моторни превозни средства с високи скорости. Ще имат самостоятелни платна в двете посоки, като всяко от тях ще бъде с минимум две ленти.
Скоростните пътища ще се пресичат от други само на различни нива, така ще става и вливането на трафика в тях. Те ще имат предпазна телена ограда, площадки за принудително спиране и площадки за краткотраен отдих.
От опозицията се усъмниха, че идеята за скоростните пътища цели да лиши Северна България от магистрала. „Не можем да приемем, че половината от територията на страната, дълги години останала в периферията на стратегическата инфраструктура, ще бъде в такава ситуация, че единствената магистрала... от София до Варна, да не бъде изградена изцяло, а в някои участъци да бъде заместена със скоростни пътища,” каза депутатът от ДПС Четин Казак. Според него „Хемус” трябва да е приоритет и да бъде изградена „открай – докрай”... със статут на автомагистрала.
Народният представител от „Атака” Павел Шопов заяви, че „с това понятие „скоростен път” създаваме объркване в понятията”. Според него то нямало никакво практическо значение. „Какво означава ‘национален обект’,” попита пък депутатът от Коалиция за България Петър Мутафчиев и настоя за редакционна промяна – „обект с национално значение”.