Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Докато миротворците от Русия и останалите страни-членки на Организацията договор за колективна сигурност се готвят да се оттеглят от Казахстан, след като са въвели ред в държавата, документ на новото правителство в страната показва, че то е оттеглило от парламента законопроект за ратифициране на планирано споразумение за реализирането на проект за възобновяема енергия с Abu Dhabi Holding Company и Abu Dhabi National Energy Company. Сделката е била на стойност 6 милиарда долара. Политическият акт е попаднал във фокуса на близкоизточни медии, които следят събитията в централноазиатската страна с нараснал интерес. В своя първи работен ден, 10.01.2022 г., новият премиер Алихан Смаилов е подписал указ за оттеглянето на законопроекта.
Съгласно планираното споразумение двете компании от Обединените арабски емирства и Суверенният фонд на Казахстан, е трябвало да създадат съвместно предприятие. Последното е трябвало да придобие дялове в две водноелектрически централи в Казахстан и да построи други три електроцентрали: соларна, вятърна и газова.
Столицата на Казахстан Астана
В същото време на 11.01.2022 се проведе видеоконференция на външните министри на страните-членки на Организацията на тюркските държави, в които ръководителят на казахската дипломация Мухтар Тлеуберди е запознал своите колеги от страните-членки и страната-наблюдателка на организацията, а именно Турция, Азербайджан, Киргистан, Узбекистан, Тюркменистан и Унгария с обстановката в страната. Външният министър на Турция Мевлюд Чавушоглу е заявил пълна готовност за помощ за стабилизацията на страната.
В момента ръководителят на турската дипломация е в Китай, където основна тема на разговори между двете държави е правата на уйгурското малцинство в Китай.
Ситуацията в Казахстан също е била обсъдена.
Със своите 31 млрд. долара инвестиции в Казахстан, тази централно азиатска държава, с която има обща граница, е важно звено в китайския проект „един път, един пояс“, достигащ до Каспийско море. Чрез този воден басейн Китай реализира директна връзка с Иран, с който миналата година подписа сделка за 400 млрд. долара инвестиции през следващите 25 години. Сега, след интервенцията на ОДКС и промяната на властта в Казахстан, ситуацията е чувствително по-различна.
Очевидно събитията в Казахстан отекват силно и в турски вътрешнополитически план.
Лидерът на турските националисти и коалиционен партньор на президента Ердоган Девлет Бахчели направи изявление, в което моли „казахските си братя“ да разследват предполагаема намеса на хора на Фетула Гюлен в размириците в страната. Според него „терористичната организация“ била често използвана като „инструмент за атака срещу целеви държави“. Запознати припомнят, че през 2017 г. бившият президент Нурсултан Назърбаев забрани дейността на организацията „хизмет“ на територията на Казахстан. Той затвори 27 от 30-те училища, които организацията на Гюлен поддържаше в централноазиатската страна.
Очевидно е още по-силната реакция на неодобрение в турските социални медии за интервенцията на миротворците от ОДКС в Казахстан. Сирийски, протурски бунтовнически среди /генералът-дезертьор от сирийската армия, резидиращ в Истанбул Ахмед Рахал/, без да дава детайли, постна в своя туитер акаунт, че на 8.01.2022 е създаден т.нар. Фронт за спасение на Казахстан от руска окупация. На този етап подобна декларация виси във въздуха, но въпросният офицер е един от най-популярните в медийно отношение и добре информирани анализатори сред анти-Башар Асад и антируските средите. Самият той, когато е бил на служба в сирийската армия, има специализация в руска военна академия и добре познава руското военно дело.
Интересна е и реакцията на сирийския президент Башар Асад за събитията в Казахстан. Анализатори се фокусират върху нея, тъй като определени кръгове, твърдят, че на територията на Казахстан са нахлули джихадисти от Сирия и Ирак. Сирийският държавен глава зае позиция, сходна с тази на ЕС. Той посъветва президента Токаев да преговаря с недоволните. Вероятно си е направил горчивия извод с последствията за неговата държава, когато полицията стреля против мирни демонстранти, несъгласни с официалната политика. Събитията в Сирия започнаха през февруари 2011 г. в южния град Суеида. Тогава силите на реда насочиха своето оръжие срещу хората, които се обявиха против правителството. Имаше убити и ранени, сред които жени и деца. От тогава насилието не е спирало. Стотици хиляди са убитите, а разрушенията се изчисляват на над един трилион долара. Сирия е подложена на едни от най-суровите американски и европейски санкции.