Среща на един български депутат с една обикновена жена с необикновена съдба. В Харманли. Макар жената да идва от далечна страна, тя е намерила убежището си тук – в България. Не иска нищо друго освен спокойствие. Не иска парични помощи, не иска специално отношение. Иска само да не е жертва на побоя и насилието, които са я съпътствали.
Срещата ѝ с депутата Елисавета Белобрадова е описана в този пост на самата Белобрадова:
„Харманли, вчера.
Това е Кубра от Афганистан. Тя е бежанка и от няколко години е в България. Има три деца, работи като шивачка и единственото, което иска, е спокойствие.
Децата ѝ са отлични ученици, говорят български и имат медали за висок успех. Разбират се идеално с другите деца в училище и имат много приятели.
Кубра е жертва от години на домашно насилие от страна на съпруга ѝ. Разказа ми колко физически мъчения е изживяла, как съпругът ѝ е бил и душил децата. Накрая с помощта на българските власти е успяла да го прогони и сега започва дело, за да се разведе с него. Тук е усмихната, защото я помолиха да се усмихне за снимката. Работи за 550 лева, но не иска пари, иска да живее спокойно, децата ѝ да живеят спокойно.
Нито една от майките, с които се запознах в Харманли не искаше пари. Искам да успокоя всички, че бяха само три жени, а не хиляди. Две майки на по четири деца и една с три. Всичките деца ходят на училище, единият дори е изключително талантлив футболист, но не може да бъде картотекиран, защото майка му седма година не получава статут на бежанец и няма право да работи.
Жените, с които разговарях, са осъдени на смърт в страните, от които идват. Те искат работа, тази работа, за която не можем да намерим работна ръка.
Отварям тази тема, защото искам да говорим нормално за нея. Говорим за деца без родители, които живеят в общежития с възрастни, защото няма къде да бъдат настанени. И как един ден дете изчезва и всички си мълчат. Къде е отишло и как, не знаем.
Говоря за хората, които вече са тук. За ужасяващите условия в лагера за бежанци, въпреки огромните бюджети за този проблем, за корупцията в региона, за каналите за трафик на хора.
Въпросът за границите, националния суверенитет, политиката на България по отношение на бежанците, условията, при които те трябва да бъдат връщани обратно или в някои случаи да им се предоставя убежище, могат да се коментират само и единствено при напълно осветена процедура, правила, пълна финансова ревизия на администрирането на лагера и прилежащите му институции.
Защото докато се развяват знамената на популизма, хора са построили цяла мафия в региона и никой, НИКОЙ не смее да я пипне.
Погледнете Кубра и спрете да се страхувате от нея - деца отличници, 550 лева заплата, четвърта година в България. Една афганистанска жена, която е събрала смелост да се изправи срещу мъжа, който я е пребивал.
Попитах я дали това е често срещана ситуация в страната, от която идва: "Да, доста често се среща. Влизат и почват да бият с каквото сварят. Не се опитват дори с някакъв разговор да решат проблема, да попитат, да кажат. Просто започват да бият."
Пожелах ѝ да се разведе успешно и я поздравих за смелостта
Истината е сила и само въз основа на нея можем да работим смислено“.