След днешното признание на депутата от БСП Явор Божанков стана ясно, че слуховете за оставката на лидерката на партията Корнелия Нинова, са силно преувеличени. Този водевил с „поемане” на отговорност и хвърляне на оставка, червената председателка го играе не за първи път.
„Крум ми е приятел, едни хора искат да го употребят като го хвърлят в битка срещу Нинова”. Това обяви в ефира на Нова тв тази сутрин избраният от гражданската квота на БСП Явор Божанков. От думите му става пределно ясно, че подадената оставка от страна на председателката на организацията, е чиста проба лицемерие и хитряшка тактика. Тя за пореден път обеща да се махне от поста си след катастрофалните изборни резултати на червените в надпреварата за състав на 47-ия парламент. По този повод неотдавна младият социалист Крум Зарков обяви, че може би ще се кандидатира за председателското място.
Всички видяха и фарисейското поведение на Корнелия Нинова спрямо президента Румен Радев
– тя публично преди изборите направи каквото можа срещу него, но добре, че много не може, та той бе преизбран със съкрушителна преднина пред опонента му. След вота без грам притеснение председателката на червените се изтипоса пак пред микрофоните и лицемерно обяви, че за победата му били допринесли социалистите! Вярно, че там са атеисти, ама...Боже, Боже, би възкликнал всеки порядъчен и честен човек!
Припомням, че БСП за България остана на четвърта позиция с 10.21% от гласовете, като за тях са гласували едва 267 816 избиратели. Този резултат е нечуван резил за над стогодишната партия. Но не е неочакван, тъй като организацията се раздира от вътрешни противоречия от дълго време. Вина за тях определено носи самата Нинова, заради сепаратисткото си поведение и разделенията, които внесе там.
Оставката на председателката е важен акт, тъй като има съвсем реална опасност след всичкото опростяване и свиване на партията, тя изпадне съвсем от кааруцата на властта и се превърне в организация само със символно значение за политическия живот.
Обаче тя се е заинатила и подкрепяна от доверения кръг около себе си и правила, изготвени в нейни полза, скоро комай няма да се откаже. Дотогава БСП може да стане 7-ма партия и дори „Възраждане” да я задмине по изборни резултати, предвид силното радикализиране на обществото ни, което продължава и както се вижда ще продължава занапред.
Да, вярно е, че без БСП сега е трудно, дори невъзможно съставянето на кабинет. Ама погледнете кого праща в преговорните екипи тази партия – все „усмивки от старите ленти”, срещу които от години има обществено недоволство и непоносимост!
Ето как социологът доц. Юрий Асланов неотдавна коментира пред мен случващото се в партията-столетница: „ твърде пресилено да се говори за "залез" и край, както много пъти и преди е казвано по повод на партията. В отделни исторически периоди тя буквално е възкръсвала от нищото, защото идеята има силно влияние сред много социални групи. Някой път БСП се е преучредявала с обновление на хората в нея и паБСП наистина беше много сложна политическа организация, в която съжителстваха различни идейни течения, понякога дори несъвместими, но точно
вътрешните спорове и разногласия й даваха енергия да е голяма партия.
Сега опростяването е по линия на това, че се налага едно мнение, едно виждане, една идея, която битува само в обкръжението на лидера. А несъгласните с тази линия биват отдалечавани и дори отстранявани. Това опростява партията и тя се свива - и като влияние в обществото, и електорално.”