Само седмица преди изборите 2:1, какъв е политическият обзор на обстановката в държавата? Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.
Тези избори са изключително сложни и трябва да си даваме ясна сметка затова. Трудно е да бъдат прогнозирани резултатите от тях поне по 4 ясни причини.
За първи път се явяваме на трети поредни избори в рамките на няколко месеца, поради невъзможност да се състави кабинет. Това със сигурност се отразява както на общественото мнение по отношение на очакванията, така и на поведението на публичните политически актьори. Старите навици затова как и какво се прави по време на кампания, не работят.
На второ място, вотът е 2:1, а заедно президентски и парламентарни избори, друг път не сме имали. Това променя институционалният разказ за начините на правене на кампания.
На трето място, за първи път имаме избори, в които няма ясна управляваща партия, нито пък опозиция в класическия смисъл на тези понятия. В последните месеци ние нямаме партиен субект, който да носи отговорност. Това дава възможност на политическите играчи да говорят каквото си искат.
В края на краищата всичко, което се случва, е в атмосферата на здравна криза и на икономически срив. Наслагването на всички тези фактори, правят политическата обстановка уникална. Това е ситуация, която изисква различен тип отговорно политическо лидерство.
На практика обаче парламентарна кампания сякаш липсва, разговор за политики, стратегии и т.н. почти няма, твърде периферен е и е чрез персонификация на президентския вот. И всичко се мери през сблъсък между Радев и Борисов. Големият въпрос е кой от двамата ще покаже онзи тип лидерство, от който има нужда по-голямата част от обществото. Това ще определи и резултатите от гласуването на президентските и на парламентарните избори.
Не очаквам да се вдигне изборната активност. По принцип такива надежди има, когато са налице усилия от страна на комуникаторите. Борисов няма изгода от висока активност. Партиите на промяната и президентът Румен Радев обаче имат интерес от нея. Затова топката е в тяхното поле, но не можем да очакваме от ГЕРБ да полага усилия в тази посока. Също така, негативното говорене колко е лошо и гадно всичко в обществото ни, не вдига активността на гражданите.
Трябва да признаем обаче, че ГЕРБ успя да превърти дневния ред в своя полза. Ако на първите и вторите избори имаше отчетливо гласуване срещу тази партия, то сега тази ситуация и емоционалната и психологическа мотивация, вече не са на такова равнище.
Политиците трябва да говорят на и със хората, за да очакват, че те ще гласуват за тях. Това обаче, както виждаме, не се случва.
Аз вече се отказах да коментирам ходовете на лидерката на БСП Корнелия Нинова, тъй като те са обект не на политологична експертиза, а на някаква друга. От политологична гледна точка, поведение като нейното няма никакъв смисъл.
Ситуацията покрай Румен Радев се усложни, но все още той лидира и останалите претенденти за поста на държавен глава, се равняват по него.
През отношението „анти-Радев”, се случва политическото позициониране в момента, което само въздига значението и тежестта на Радев. Благодарение на това за втори тур на президентския вот се очервата да има близо 1 милион гласове срещу него. Това са съвкупните гласове на ГЕРБ и ДПС.
Политическите партии очевидно не са си взели никаква поука от случилото се от април досега. Те не правят никакви опити да стигнат до хората и до проблемите от дневния ред на избирателите. Разговорът затова какво ще правят след изборите, го има. Но няма ясни отговори на този въпрос, защото всеки продължава да е срещу всеки. И то в ситуация, в която всички си дават ясна сметка, че нещо ще трябва да се промени.
Една тежко деформирана политическа система не от вчера, няма как да произведе по-смислени резултати. Чака ни дълъг път за реформиране на политическата ни система.