Най-големите патриоти (които уж най-много обичат родината…?) най-много се бутат да защитят правото на много богатите монополисти да продължат да унищожават климат и природа в името на печалба.
Правят го, разбира се, с ловки лъжи и манипулации.
Най-голямата лъжа: ако затворят мините, хората ще останат без работа.
В една нормална държава (ние претендираме, че сме такава, нали?), когато един сектор се закрива или реформира, служителите минават преквалификация и им намират нова работа. С малка инвестиция се постига много. Работата в мината и без това е опасна и убиваща – къде бавно, къде бързо. Откъде знам ли? Дядо ми, лека му пръст, беше миньор. На 30 г. вече е бил със силикоза. На 60 си отиде от инфаркт.
Всеки един от тези служители може да работи в каква ли не друга сфера и с правилна политика, ще е по-добре платен, на по-безопасна работа, с повече свободно време.
Само че техните шефове (или както обичат да казват „техните собственици“, все едно са робовладелци) няма да могат да се „преквалифицират“ и да намерят поприще другаде!
Та, кого пазим всъщност?
Светът върви в една посока – напред. Не можеш да се връщаш назад, колкото и да ти се иска. Толкова. Това е. Много професии вече не съществуват и съм сигурен, че техните представители са били много против закриването им някога. Но, за доброто на света, вече ги няма.
Децата от водещата снимка – наричали ги breaker boys. Често са били на по пет годинки. Работели по десет часа на ден, шест дни в седмицата. Разчиствали събраните въглища от скална маса и боклуци.
...
Няма я вече тая професия. Вижте снимката добре.
Събуждач. Поръчвали му събуждане по домовете и ходел да чука по стъклата: „Ставайте! Ставайте!“
Сигурен съм, че зле са приели появата на будилника.
Викач на новини. Хората са били неграмотни и не са можели да четат вестници, затова са имали викачи на новини по улиците.
Жал ли ви е за тези професии днес? Плачете ли за представителите им?
Светът върви напред, не назад.
...
Милион пъти се каза, че въглищата убиват земята ни, но шепа алчни тулупи са се вкопчили в индустрията, като удавник за сламка.
И винаги измислят манипулации, като лъжата, че хората ще останат на улицата, за да настроят хората едни срещу други и да си запазят „кокала“ още малко.
И винаги намират политици за продан, които – срещу сума – да им пригласят и да гласуват лобистки закони. Иначе… „обичат родината“, нищо, че са готови да я продадат за екологично унищожение за шепа монети.
*
Ще ви цитирам Борислав Сандов:
„Зелената сделка е вече факт. ТОВА НЯМА НИКАКВА ВРЪЗКА С ЦЕНАТА НА ТОКА И ВСЕКИ, КОЙТО СПЕКУЛИРА ПО ТОЗИ ВЪПРОС, БУКВАЛНО ЛЪЖЕ. Цените на тока са зависими от две неща – първо от цената на природния газ, определена основно от доставките, които почти 90% са от Русия, и второ - от цените на квотите на емисиите, определени далеч преди Зелената сделка с протокола от Киото от 1997 г. Ние предупреждаваме от дълго време, че тези цени ще продължават да се увеличават поради силното търсене на този пазар“.
Върни се и бавно го прочети още веднъж.
Никой политик не е толкова глупав или незапознат, че да не знае това за „Зелената сделка“ и цената на тока. Аз и ти, ние – да не го знаем… не ни е работа, все тая. Но един политик да не го знае…
Не ми се вярва. Значи лъжат умишлено, за да защитят нечии интерес. Както се казва, аман от лобисти и тарикатски номерца.
Прочети и това внимателно:
„Въглищните мини в "Марица изток" ще трябва да затворят много по-рано от 2040 година, но хората там няма да останат без работа, защото след приключването на въгледобива ще започне рекултивация на терените, както и ще се отворят много нови бизнеси. Въглищните централи имат жизнен цикъл, като само на двете нови ТЕЦ е след 2035 г. Цените на емисиите не са калкулирани в цената на тока, натрупват се като задължения и ще водят към фалит тези дружества, като накрая разходите ще трябва да се покрият от всички данъкоплатци. Продължаването на въгледобива би било огромна щета за икономиката на България, защото ще е по-изгодно държавата да плаща заплатите на тези хора, вместо те да продължават да копаят въглища, а ТЕЦ-овете да ги изгарят“.
*
А сега едно припомняне:
В Австралия бедственото положение от януари 2020 г., когато държавата им изгоря от най-страшните пожари в историята, беше предизвикано от минната индустрия. Повече подробности:
През април (2019 г.) 23-ма ръководители на звена за противопожарна безопасност пишат на премиера Скот Морисън с настояване да се срещнат с него, за да обсъдят ефектите от климатичните промени, които, по техни изчисления, са катастрофална заплаха за живота, собствеността и поминъка на хората.
Скот Морисън многократно обяснява на австралийците, че се паникьосват излишно. Най-нахално, започва да „предупреждава“ хората за зараждането на заплаха от „яростни лунатици“, които пречат на страната, визирайки активистите, след което се опитва да забрани протестите им (Sarah Wilson “Why Australians must rage at Prime Minister ScoMo” Jan. 6 2020).
Пред своите „приятели“ от въгледобивната индустрия (защо един премиер би бил приятел с хора от бизнеса…?) през ноември (2019 г. ) Морисън казва, че се заражда „нова порода радикални активисти, апокалиптични в своя изказ, представляващи заплаха“, след това обеща (!!!) да прокара ново законодателство, с което да улесни арестите им.
Това е война с природозащитниците, които предупреждават, че идва катастрофа.
Интересно е, че той нарича онези, които се опитаха да налеят разум в популистката му глава „апокалиптични“, а днес целият свят нарича „апокалипсис“ онова, което се случи, благодарение на него и неговите „приятели“.
Негови приятели са например Origin Energy и BHP, които постоянно обявяват нови и нови рекордни добиви…
Дейността им сее замърсяване с нечувани и невиждани размери.
От повече от десетилетие има промяна във влажните студени фронтове, които докарваха дъждове в Австралия (януари там е лято, не забравяйте). Тези дъждове, които регулираха ежегодните пожари, са вече минало.
Тази промяна в климата беше предречена от учените с брутална точност. Само глупаците игнорираха тези предупреждения. Само глупаците и безхаберните печалбари.
Ето защо е хубаво хората да четат и международни новини – белким се научим на нещо, поучим се от нечий лош опит, вместо да го повтаряме, а не само да викаме: кво ме интересува Австралия, кво ме интересува това, кво ме интересува онова?! Има и други новини освен ци*ите на чалгаджийките и коя има нов нос, г*з или кой с коя е… нали!
Поука, това е важното.
Както не трябва да четем историята, само за да се хванем за нещо „велико“, с което да се фукаме, а да четем и лошите неща, та да се поучим от тях.