Коментар на политолога доц. д-р Стойчо Стойчев. Той е роден в Шумен през 1983 г. Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.
Лозан Панов е най-добрият избор за кандидат - президент на Демократична България. Някои биха казали - Христо Иванов, но за него далеч по-смислено е участието в парламентарните избори, а дори и без това обстоятелство, Панов в по-голяма степен олицетворява всичко, за което се застъпва ДБ откакто е създадена.
Някой би възразил, че като съдия, Панов следва да бъде аполитичен,
но тази нормативна презумпция създава само поводи за формализирано лицемерие. Аполотичен (деполитизиран) човек на висока публична длъжност е или фикция, или субектът е критично рудиментарен и непригоден за нея. Та в това отношение - браво, хубаво е да се знае кой с кого играе.
Другото притеснение идва от формата на издигане - ИК. Тези избори май ще се окажат състезание на комитетите, не на партиите, които вкупом бягат от отговорност за евентуален провал и се опитват да заобиколят пропастите, които сами изровиха помежду си. Провалът на издигнатите от ИК си е само техен. Успехът е за подкрепилата партията обаче (справка - БСП от край време).
По-важно е друго, този кандидат, с тази форма на подкрепа, ще преброи избирателите, идентифициращи се с този специфичен елемент на модерността, окупирал в цялост публичното говорене на ДБ. Много е интересно колко са споделящите, априори, протестантското разбиране за справедливост и колко - специфично православното. Ако има “вълна” както се говори от близо две години, сега е моментът да я усетим.
*Заглавието е на редакцията