Обижда ли се българският избирател от това, че по-малко от два месеца преди президентските избори, партиите не са му представили своите кандидати за поста на държавен глава? Дотук е ясна само кандидатурата на досегашния президент Румен Радев, огласена от него самия, както и подкрепата му, обявена от лидера на ИТН Слави Трифонов и решението на НС на БСП. В какво състояние са партиите в началото на предизборната кампания за извънреден парламентарен вот? Кой ще спечели и кой ще загуби от изборите 2:1? Какви са шансовете на политическия проект в зародиш на вече бившите служебните министри Асен Василев и Кирил Петков? Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.
Човек се обижда за нещо, за което му пука, което го интересува. Големият проблем в българската политика е, че каквото и да направят партиите, не могат да обидят никого. Това е огромната драма на нашия политически процес. Политиците и партиите живеят отделен и различен живот от избирателите.
Самостоятелният живот на гласоподавателите, е свързан с отказ от гласуване. Що за идея на политиците е тази да няма ясни кандидати за президент близо месец и нещо преди вота! Според мен това е абдикация от отговорност, не е сериозно, не е политическо действие. А е поредното доказателство, че партиите не се интересуват от това да представляват политики и интереси, а подчиняват своето поведение на някакви дребни, конюнктурни сметки, които са функции на по 5-6 човека от ръководството на тези организации.
Най-логично от политическа гледна точка, е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава да е Бойко Борисов.
Но явно това няма да се случи, въпреки че е несериозно. Очаквам обаче повечето партии да извадят свои кандидати, тъй като вота ще е 2:1 и е логично да се търсят всякакви възможности за мобилизиране на електората. От тактическа гледна точка предполагам, че за първия тур повечето партии ще представят свои кандидатури. След това, за втория тур, ще се случва позиционирането.
Изборите са едновременно за президент и за нов състав на парламента и може да очакваме малко по-висока степен на мобилизация. Да, става въпрос за два различни начина на избор, но очаквам малко по-голяма активност и все пак не прекалена. Следейки оценките на колегите социолози, можем да направим хипотеза от изследователска гледна точка, че онези 2/3 близо /60%/ от избирателите, които досега не намираха свое представителство, ще продължават да не го намират. Това е много притеснително. Защото, ако президенския вот вдигне малко активността, а това не е съвсем сигурно, и някоя партия или партии получат бонус вследствие на това, не означава, че те ще са внушили доверие в избирателите. Измамна илюзия е. Но пък да се надяваме, че това би могло да помогне за съставяне на мнозинство.
Важно е как ще оценяваме резултатите от вота – дали от гледна точка на възможността за съставяне на ефективно мнозинство и правителство. Или от гледната точка на представителността на политическата система. Това са две различни неща и в зависимост от фокуса, ще правим оценките. Това ще е ключовата дилема в българската политическа система от тук нататък. Важно е ние, като общество, да влезем в този разговор и да си кажем ясно:
Какво очакваме от нашата политическа система? Да бъде стабилна или да бъде представителна? Повечето партии имат свои програми. С минимални различия в тях личи, че
всички партии у нас са десни.
БСП например на програмно равнище има някакви по-леви предложения, но на практика те липсват. Имаме доминация на дясното идеологическо, програмно говорене. И една огромна маса от население, което чака по-лява политика – по-справедлива данъчна система, за повече преразпределяне на обществените блага, за по-лесен достъп до образование и здравеопазване и т.н.. Това става ясно от различни изследвания досега. Така че няма идеологически сблъсък в политиката, но има парадокс, защото
повечето партии са вдясно, а повечето избиратели вляво.
Връзката между партии и избиратели у нас не минава на ценностно и идейно равнище, а на друго, от типа на про-Борисов, или анти-него, про-Русия, анти-нея и т.н. и т.н.. Затова в крайна сметка получаваме такива състави на НС като досегашните. Те са представителни по линия на изброените тук разделения, но изобщо не са за социалните и икономически разломи в обществото ни.
Смятам, че структурата на следващия парламент, няма да е много по-различна от тази на досегашния. Вече споменах, че при избори 2:1 е по-трудно да се предвидят категорични резултати. Много е възможно обаче партиотичните организации да имат пробив, защото има резервоар затова. Но с най-голям интерес се очаква какво ще се случи с новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. За някои избиратели той е надежден, за други не е и това е обяснимо, защото обществото ни е много разслоено. На този етап мога да кажа, че този проект е основно плод на политически маркетинг и ефективност. Вероятността той да бъде направен добре, е голяма и потенциално има шанс да влезе в парламента. Но нека да видим кои ще са хората в него, какви ще са ценностните ориентири и програмни намерения. И после ще говорим повече.