Над 50 тона италиански боклук престояват във Враца вече близо две години. Негодните за употреба тонер касети, внесени в България като „неопасен“ отпадък, още стоят на площадката във Враца. Твърдеше се, че не са боклук, а суровина с добавена стойност.
Фирмата-вносител няма разрешение за работа с такъв вид отпадък. След сигнал, ековластите се заеха със случая, издадоха предписания, но не бяха изпълнени. Резултатът – три акта за общо 40 хиляди лева. Собственикът на терена, твърди, че дори не получава наем, предаде БТВ.
За премахването на отпадъка се борят и от гражданската инициатива „Спаси Враца“. След консултации със специалисти, активистите са категорични, че макар да е обявен като неопасен, боклукът е токсичен.
„По спецификация на производителите, всеки един тонер е канцерогенен – той е ракообразуващ, казано на по-прост език. Тая пластмаса, която стои на открито, старее и започва да се пука. Всичкото това нещо по земята ние вече сме го вдишали“, коментира пред медията Искрен Дилов от гражданската инициатива „Спаси Враца“.
От фирмата-вносител заявиха, че следващата седмица боклукът ще бъде предаден на друга фирма в България. Темата за контролът при депонирането и унищожаването на отпадъците, днес бе разискван и в парламентарната комисия по ревизия.
„Законодателят е бил много щедър към търговците с боклуци, когато им е създавал режима за внос, съхранение и третиране на отпадъци, толкова е бил щедър, че отпадъците да се съхраняват и превозват с уведомление“, коментира Димитър Делчев.
„Може да бъде получен един смесен отпадък от чужбина, да се вземат пари за приемането му, впоследствие формално да бъде отчетен като рециклиран, да се продаде на изгарящо предприятие – ТЕЦ или циментов завод и ако е ТЕЦ, даже да се получат и субсидии за зелена енергия“, добавя Борислав Сандов.
„Затова веднага се прие националния план за управление на отпадъците, който ми дава правна възможност да забраня вноса на отпадък“, уточни министъра на околната среда и водите Асен Личев. Той се обяви за нов устройствен правилник на министерството, за да има пряк контрол върху регионалните екоинспекции.