„Без да са чели Монтескьо, талибаните прилагат неговия принцип на зависимост на политиката от климата”. Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков за тази любопитна философия. Той е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Репортаж на американската информационна мрежа "CBS News" извежда на преден план промяната на климата в страната като една от основните причини за победата на талибаните в Афганистан. Без да са чели четвърта книга на трактата на великия френски конституционалист Шарл-Луи Монтескьо „За духа на законите“, ислямистите са се възползвали от измененията на местния климат, за да се намерят във вътрешната политика. Френският юрист детайлно обяснява, че това става чрез онези икономически сектори, които пряко зависят от климатичните условия.
В конкретния случай става въпрос за селското стопанство.
Според Световната банка аграрният сектор в азиатската страна дава между 20 и 40% от БВП. През последните три десетилетия селските райони на Афганистан са засегнати едновременно от наводнения и суши, които унищожават културите. Това създава условия на глад сред широки слоеве от населението, в случай че правителството не се намеси и не възмезди фермерите.
Според авторите на изследването властта не е била достатъчно ефективна при покриването на загубите на селскостопанските работници. Нещо повече, фермерите са били принудени да вземат банкови заеми, за да продължат да засяват рентабилни култури и да отглеждат доходоносни видове добитък.
Затънали във финансови задължения
се появяват посредници, свързани с талибаните.
Те се ангажирали да изплатят дълговете на селскостопанските работници срещу гарантиране на лоялност към ислямистката „банка“. Според специално направени изследвания, ислямските радикали са се ангажирали да изплащат по 5-10 долара на ден повече, от колкото могат фермерите да печелят от селскостопанска дейност. На практика се получава едно икономическо състезание между талибаните и държавата, което завършва в полза на радикалите.
В планинския север на Афганистан през лятото снегът и ледниците вече се топят чувствително по-бързо и по-рано от всякога. Това предизвиква огромни наводнения, в които се заливат нивите, но също така извеждат извън строя изградените с много труд напоителни системи. Веднага след това пък настъпва сезонът на сушата, която е не по-малко опасен за производството. Паралелно с това през наблюдавания период валежите в някои райони на запад и юг са се увеличили с 10-25%. Оказва се, че този нов климатичен режим, а именно редуване на опустошителни наводнения и засушавания не е бил взет на сериозно от правителството на Ислямска република Афганистан. Според анализа тази ситуация на постоянен огромен риск, предизвикан от климата се е отнасяла за около една трета от населението на страната.
Кулминация на климатичния колапс
е била историческата суша през 2018 г., когато в страната са загинали хиляди граждани.
Чрез този подход талибаните не само са си гарантирали лоялност от милиони афганистанци, но също така са попълвали и своите редици от тях. Едновременно с това, тези които са искали да продължат своята селскостопанска дейност, но вече са се възползвали от заема, са били облагани с постоянен данък от тяхната нова „ислямистка банка“.
Като основен обект на изследването не влиза отглеждането и търговията с опиумен мак. Тя е от изключителния монопол на талибаните, който е един от основните секторни приходи на радикалното движение. Ако приходите за миналата година от наркотици се оценяват на 450 млн. долара, то през тези 30 години анализатори считат, че ислямистите са спечелили милиарди долари.
Подобен тип емпирична информация само доказва тезата, че радикалните ислямски движения като Мюсюлмански братя, Хамас, Хизбула и ИДИЛ достигат до онези слоеве на населението, за които икономически държавата не е в състояние да се погрижи. Всяко едно от тях изгражда икономическа пирамида, в чиято основа са включвани все повече разорени или нуждаещи се хора.