На старта на новия политически сезон и конституирането на 46-ото Народно събрание, за това кой носи промяната в политиката по волята на избирателите, за историческата мисия на този състав на парламента, разговарям с професор Анна Кръстева, която преподава политически науки в Нов български университет.Тя е доктор хонорис кауза на Университета Лил, Франция и президент на Политическа и гражданска обсерватория (pol-obs.com).
Утре е първият ден, когато се събира съставът на новоизбраното 46-то Народно събрание, което има историческия шанс да започне ново политическо летоброене, да завърши ерата "ГЕРБ". Важно е, че за първи път от 12 години насам ГЕРБ не е първа политическа сила. Това Народно събрание има огромната задача да излезе от политическото безвремие и да започне борбата за отвоюване на държавата от примката на задкулисието и олигархията. От предизборни обещания за промяна, трябва да се премине към реална такава. Тука трябва да откроим, че не всяко Народно събрание има такава висока историческа мисия като тази да е събрание на дълбока и реална политическа промяна. Много съществена особеност на тази промяна е, че тя има три лица за разлика от другите предишни политически пробиви като например НДСВ, ГЕРБ, където имахме по една партия с един лидер. Сегашната промяна има 3 партийни лица - ИТН, ДБ и ИСМВ.
Това, което Слави Трифонов не разбира, е, че не е нито Кобурготски, нито Борисов. Гражданите не са му дали мандат да е лицеТО на промяната, а на едно от лицата на промяната. Колко бързо ще разбере вота на избирателите, е ключово и за формиране на правителство, и за прилично дълъг живот на Парламента.
Преди всичко хората сега взрени в това дали ще има съставено правителство или не. Но първо нека да кажем, че процедурата по Конституция не предполага това да стане още първия ден. Утре ще се конституира Народното събрание, което трябва да си избере председател, ръководство, парламентът трябва да започне да създава своите атрибути. И най-вече да не допуска политическата фриволност да се предлага състав на кабинет, това е неконституционно.
След като се формират парламентарните групи и първата излъчи свой кандидат за министър-председател, президентът връчва на него мандат за съставяне на правителство. Едва тогава започва процедурата по обсъждането.
Най-напред би трябвало да се говори за политиките, които ще отстоява и прилага този кабинет и след това са лицата - кандидатите за бъдещи министри, които трябва да провеждат политиките. Съгласие ще се търси първо по тях и радостното е, че и
ДБ и ИСМВ вече изразиха готовност за обсъждане на политиките,
които евентуално първите по изборен резултат ще предложат.
Трябва да гледаме в две насоки - дали ще се установи един траен парламент, в чийто дневен ред ще влязат най-неотложните задачи на държавата и паралелно с това да следим за правителството.Изборът му е важен, но парламентът е нужно да очертае най-важните задачи пред страната ни. Това са: на първо място е пандемията, която е в нов сложен етап. На второ място, но също така важно, е планът за възстановяване и устойчивост, който ние все още не сме предали. На трето място е насрочването на дата за президентските избори. Според Конституцията преди 24 август датата за този вот трябва да е посочена.
Какво не трябва да започва да прави този парламент, колкото и да му се иска. Това е ревизия на изборния кодекс. Ще бъде знак, че се готвят нови избори. Сега хората искат да видят, че избраните депутати ще се захванат с големите проблеми на държавата - бюджетът, ревизия на управлението на ГЕРБ, което ни докара и санкции по закона Магнитски - ярко доказателство за безконтролния олигархичен модел и на прихванатата държава. Но преди да стигнем до кабинета, новото Народно събрание трябва да започне да действа силно динамично.
Смятам, че партиите си взеха поуки и вече са наясно, че кабинет не се прави на крак.
Създаването на политики е най-важно,
нашите студенти го учат още във втори курс. Това предстои да бъде представено, но да не се бъркат мерките с политиките.
Не бива да затъваме в дребнотемието на политическия ред до степен такава, че да забравим за големите приоритети. Сега живеем в преход от олигархично управление към нова демократична промяна, то Европа живее в големия преход за дигитализация, стратегическия преход евросредствата да отиват не както у нас в къщи за тъщи, а за растеж и иновации, за технологичен напредък. Важно е и ние да не забравяме за тази дългосрочна перспектива, защото само тя ще ни гарантира добро бъдеще - за нас и за нашите деца.