Много хора казаха: видяхте какво прави този парламент, правете си сметка как да гласувате и дали да ги изпратите отново в Народното събрание.
Това добре, но аз — след като ги видях — искам да попитам: а, как да гласувам, за да ги изпратя да мият чашите в кафето на гарата? Или да обръщат кюфтета в кръчмата на Чепръчево?
Такава опция ни трябва, а не просто да не ги изберем!
Това не е материал, който дава отговор на въпроса от заглавието – ако на това сте се надявали…
Това си е въпрос, пълен с болка, разочарование, яд и още разочарование: „Защо България е винаги назад във времето и догонва?“ Защо? Защо? Защооооо!
А и не догонваме хубавите неща; щуротии догонваме.
Да кажеш, че повтаряме нещо, случило се преди сто или хиляда години, не сме знаели, забравили сме… А то – повтаряме смехотворен модел от 2016 г., който продължаваше допреди няколко месеца – Доналд Тръмп.
Гледахме как един богат „шоумен“, риалити ТВ звезда (Тръмп) управлява САЩ през Twitter. Не само не си взехме поука – въпреки всичко, което сполетя Америка – но и решихме, че ни харесва. Гласувахте за Слави Трифонов, който продължава да „управлява“ през Фейсбук. Тръмп бълваше туитове, Трифонов бълва статуси във Фейса. Какво пропускаме в „микса“? Шоумен—шоумен; управлява през социална медия—управлява през социална медия; прекалено силно десни политически уклони—прекалено силно десни политически уклони; прекалено високо мнение за себе си—прекалено високо мнение за себе си; връзки със съмнителни крими „бизнесмени“—връзки със съмнителни крими „бизнесмени“.
Едно към едно.
За какво я учите тая история и за какво ги гледате тия новини, като от историята знаете само, че сте били роби, а от новините – коя чалгаджийка колко кубика цици има?
***
И пак тоя един лев партийна субсидия се върти в пространството, като налудничава мантра за балъци.
Кое не е ясно?
Партиите на „наште хора“ имат „спонсори“. Те винаги ще имат пари. Дали ще са от мутри, дали ще са от агенти, дали ще са крадени, дали ще са „подарени“, тия пари винаги ще стигнат в касата на партията на „наште хора“.
Граждански сдружения, нови партии (които нямат „спонсори“) – това ще са пострадалите от тая глупава реформа с единия лев субсидия. Много е лесно да го пробуташ като нещо страхотно, казвайки, че партиите „всички са маскари и народецът беден не трябва да им плаща субсидия“. И народецът беден, дето най-ценното от историята му е, че е бил роб, а от днешния ден най-важно му е да е хапнал и пийнал, се хваща като шаран на куката И СЕ РАДВА ДАЖЕ, че „режат парите на тея изедници!“
Добре, радвайте се.
Сега ще оцелеят (пак) само тези със „спонсорите“. Защото другите нямат пари.
Уж „за народа“, а всъщност – разчистване на конкуренцията.
А интересното на „спонсорите“ е, че обикновено дават, за да получат.
Кой става „спонсор“? Човек с пари.
Немалко от забогателите у нас… знаем, не сме Швейцария и те не са забогатели от шоколад и крави.
Те са хора, които искат разни неща да им се простят, а други – да им се разрешат. Така им работи „бизнесът“, с който спонсорират.
Още ли ви е радостно?
Това са хора, които не забравят, когато някой им дължи нещо. Искат си го.
И тук е разликата между хората, които им дължат неща. За Франк Синатра се говори, че бил близък с мафията и те са му помагали, той им е дължал услуги. Като цяло – голяма работа. Мениджърът на Led Zeppelin е бил свързан със сенчести структури и немалка част от парите за първите турнета на групата в Щатите са били от „услуги“. Пак – като цяло, голяма работа.
Но какво става, когато този, който дължи услугите, е не музикант, а политик или – не дай Боже! – премиер?
Малко се усложняват нещата, нали?
Помните ли това:
„Дължа много на Васил Божков, който повярва в мен“.
Думи на Антоанета Стефанова—обявена от Слави Трифонов като предложение за премиер от ИТН.
Цитирам статията: „Думите ѝ, изречени по адрес на Васил Божков, са от времето, когато бизнесменът, укриващ се в Дубай с 19 обвинения, успя да стане и шеф на шахмата у нас […] „Дължа успеха си на много неща. Благодаря на семейството си, на Владо Георгиев и на Васил Божков, който още преди да стане президент на федерацията повярва в мен и ми помагаше. Дори лично бе в Елиста, което още повече ме амбицира““.
Другото, което не разбрах, беше: защо имаше толкова фукане колко е умна, колко е успяла, колко езици говори, колко е „топ“?
… след като работата, за която беше избрана, се оказа – да отиде да върне мандата?
Това можеше да го свърши и някой, завършил механото, с тройка по милост в дипломата.
Аз можех да го свърша.
***
Разбирам „уроците на историята“ да бяха далечни, да бяха сложни, да бяха от друга епоха и трудно да се интерпретират към съвремието, а то…
… под носа са ни и пак не ги научаваме.
А уж много тачим историята и сме големи познавачи и разбирачи. И накрая какво — пак като шарани на бастун.