“Обществото е несигурно, апатично, няма фаворит - парламентът отразява състоянието на обществото. Промяната трябва да започне от обществото, разговорът за това също”. Това са думи на политолога Христо Панчугов, когото потърсих за експертен коментар. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата пред РБ.
Определено този парламент е интересен, защото успя да върне усещането, че има промяна и се случва нещо по-различно от онова, с което бяхме привикнали-едно мнозинство, което запазваше властта си на всяка цена. Това вече не е така - 2/3 от местата в парламента са за политически партии, които досега са били или опозиция, или изобщо не са били в НС. И най-важният въпрос сега е - тези нови партии ще могат ли да осъществяват промяна?!
В този парламент има ясна опозиция.
Вече се видя, че ГЕРБ и СДС, които са в коалиция, ще бъдат изолирани и ще играят ролята на опозиция. Те са добре консолидирани, изглеждат като в кръгова отбрана. Стратегията им е да се държат като жертви. Ще получат мандат за съставяне на правителство и вероятно ще предложат свой състав за кабинет, но повече от очевидно е, че той едва ли ще получи одобрението на останалите организации.
Големият въпрос обаче е дали има мнозинство
и около какво ще бъде формирано то. Това, че има ясна опозиция, далеч не означава, че останалите партии ще могат да създадат политическо мнозинство. Изглежда, че има съгласие по отношение на ревизията на предходното управление, както и 10 години назад. Този дълъг период за проверяване на действията в управлението не само на ГЕРБ, но и на други, носи потенциални проблеми. Има съвсем реален шанс работата на тази комисия да се размие, както се е случвало с други подобни преди. Така пак няма да стигнем до същинските важни отговори.
Друга тема, по която има взор в една посока, това са реформите в правосъдната система. Тя обаче може да тръгне по различни пътища и да доведе до нееднакви резултати. Това, че си казват, че искат изменения в тази консервативна система, не е достатъчно условие за стабилно управление или мнозинство.
Друга обща тема, са промените в избирателната система.
За пореден път като че ли универсалният виновник за състоянието на българската политика беше привидян в нашата избирателна система. Аз не съм съгласен с това и смятам, че тя трябва да се пипа много внимателно.
Предстоят скорошни избори и се опасявам партиите да не залитнат така, че да я изменят съобразно своите конюнктурни интереси. Т.е., че няма да ги водят обществените интереси, а очакванията им да вземат повече гласове.
Според мен първият тест затова дали може да се прави различен тип политика от новите партии, ще бъде дали те ще могат да се съобразят с изискванията на Венецианската комисия по отношение на промените в изборното законодателство. Става въпрос затова промените да се правят за цикъл от вотове, които са за бъдещи избори, а не за следващите. Досега у нас тази препоръка никой не я е спазвал. А този тест за качествена и различна политика, е изключително важен.
Ако страстите и трескавостта в парламента сега бъдат насочени към създаването на бързо законодателство, има вероятност това да произведе още повече проблеми, вместо да ги реши.
Може да се сътворят големи безумия, ако не се овладеят политическите страсти.
Българските партии са такива, каквото е в цялост общество ни. Това са нагласите на българските граждани, които на изборите произведоха този тип представителство. От тук нататък отговорността е политическа и лидерска. Ако веднага се втурнем към нов вот, то едва ли ще се произведе нещо фундаментално различно. Миналата кампания беше направена под диктовката на всякакви страхове - ГЕРБ и Б.Борисов да не си загубят властта, да не дойдат комунистите, да не влязат във властта националисти и радикали, и т.н., но общото е, че всичките тези послания са силно негативни. Те доведоха до разделение и разнородност в парламента. Занапред обаче е необходимо да се работи върху позитивните послания за развитието на държавата ни. Всички формации ни говорят за нов политически модел, но ние не знаем какъв е той, как изглежда. Затова е добре лидерите на политическите партии да започнат да описват, да квалифицират този модел, за да могат гражданите да разберат ясно коя как предлага да промени държавата и политиката. Ако това го направят преди следващите избори, е твърде възможно резултатите от тях да са други. Ако не се случи, ще получим още от същото.
Демокрацията се основава на обществените нагласи и изборите са механизъм за отразяването им.
Те са също най-ефективният инструмент, чрез който гражданите могат да заявят своите очаквания и интереси. В този смисъл всяко провеждане на избори, ни дава шанс за създаване на легитимна политическа система, без значение на времето.
Българските партии имат желание сега да произведат кабинет. Вижда се желанието им в парламента да заработят по реформирането в коментираните по-горе теми, но нито една от тях не е краткосрочна и не позволява решение в рамките на следващите няколко месеца. Сега излъчените партии в парламента не могат да създадат стабилно мнозинство. Затова като че ли от всички възможни сценарии, предстоящи скорошни избори, е най-вероятният.