На днешната дата - 12 април през 1961 година бе осъществен първият полет на човек в Космоса от летеца ст.л-т Юрий Гагарин. По този важен повод за цялото човечество и празника на авиацията и космонавтиката разговарям с проф. Огнян Колев, който работи по проекти на НАСА, свързани с пространствената ориентация на астронавтите, с болестта на движението - космичната болест. Той е началник на диагностично консултативен блок към УНБАЛ "Свети Наум", също така е и професор към Института по невробиология на БАН.
12 април трябва да се помни, защото това е и първото излизане на човек в Космоса, първото отделяне на човека от земната гравитация. Професионалистите от областта на астронавтиката и космонавтиката продължават да разширяват пространството, което човек достига извън ограниченията на Земята. Това впрочем е много важно и за оцеляването на човечеството, защото не е ясна съдбата на нашата планета, а е известно, че много от планетите изчезват.
12 април даде един нов поглед към възприятието на света. Юрий Гагарин е първият човек, който погледна към Земята от Космоса.
Пространствената правилна ориентация е изключително важна,
защото в крайна сметка, ние се движим и ни е важно това да е правилно. По отношение обаче на космичната дезориентация това е още по-важно. Космичният кораб се движи с огромна скорост и всяка дезориентация има фатален край. От една страна това е важно за живота на астронавтите, а от друга - за изпълнението на мисиите им. Също така е от значение и за човешкия престой на други космични тела като Луна, Венера, където гравитацията е различна. Човек, за да изпълни задачите си там, трябва коренно да преаранжира дейността на мозъка и системите, свързани с него, за да може правилно да се ориентира в пространството.
Човешките грешки в Космоса водят до фатален край
и това се случва, за съжаление, нерядко. Човек, когато е на летален апарат, не само с космичен такъв, а и в свръхзвуков самолет, когато няма добра видимост и зрителната система е изключена, примерно в облаците, губи ориентация къде е "горе" и къде е "долу". Това се променя, поради движение в състояния, влияещи се изключително от вестибуларната система, а в подобни случаи тя получава неточна информация. При хората е различно от при птиците, които при летеж получават информация от въздушния поток, който притиска и дразни техни рецептори, намиращи се на перата им. Пернатите получават важна информация и чрез крилете си затова в каква позиция са, спрямо гравитацията.
Човекът няма обратна връзка от други сетива,
когато е в Космоса и затова преди години, когато науката и техниката не са били толкова развити, са ставали много катастрофи. Има немалко случаи, според данни на американската авиация, в бойни самолети с огромна скорост летецът да не изпълнява командата правилно и ако му казват: ти летиш надолу, той е дезориентиран и не вярвя на показанията на уредите и съответно лети в грешна посока. Затова разработвахме една система, която да помага в пространствената ориентация.
Тя се експериментира и в момента в НАСА
и е за допълнителна информация, с която да подпомага сетивата. Т.е. системата, която е свързана с възприятието на повръхността на тялото, на кожата, както е при летежа на птиците.
Много промени настъпват и в хомеостазата, т.е. състоянието и функционирането на организма в Космоса. Това влияе на много неща, включително и на психиката. Подборът за астронавти в този смисъл е твърде прецизен, за да се избегнат положения, при които човек трябва да се справя със сложни ситуации горе.
Чакам с нетърпение моментът, когато човекът ще стъпи на Венера и човешкото присъствие на другите планети ще се засили. Върху това основно се работи активно в НАСА.