Какво се случи с машинния вот и защо стана така? Питам икономиста Мартин Димитров, един от ревностните радетели за дистанционно електронно, машинно и гласуване по пощата. С него си говорим също така за предимствата на преференциалното гласуване, с което той стана една от причините за пренареждането на листите на ДБ. Мартин Димитров за втори път е избран за народен представител преференциално и твърди, че и инициативата, и отговорността винаги са лични, персонални, а не общи. Според него на тези избори се видя, че България се променя към по-добро.
Трябваше да има или дистанционно електронно гласуване от компютъра вкъщи или гласуване по пощата, защото и ние, както и целият свят, сме засегнати от коварната пандемия. Ако имаше такива възможности за гласуване, то българите и тук, и навън, щяха да се чувстват много по-комфортно, а активността щеше да е по-голяма. Например гласуване по пощата има в почти цяла Европа. Лично аз благодаря на всички хора, които излязоха и гласуваха в тази сложна обстановка. Има българи, които пропътуваха по стотици километри, редиха се на дълги опашки само и само да пуснат своите бюлетини и да изпълнят гражданския си дълг.
Липсата на дистанционно гласуване доведе до ниска активност,
и това засегна най-вече българите зад граница. Машините нямат вина затова, че хората небрежно и безобразно не са въвеждали правилно имената на кандидатите навсякъде в страната, не само в област Велико Търново, откъдето дойдоха най-тревожните сигнали за пробиви с машините. Човешки са грешките в машинното гласуване и за тях трябва да се понесе политическа и институционална отговорност. Очаквам оставките на хората от ЦИК, които допуснаха да не се въведат правилно имената в машините. Те броят по-точно, но управлението им беше показателно лошо. Представете си една комисия, която трябва да обработи примерно 700 бюлетини със страшно много допуснати за пореден път грешки в протоколите.
В София машинното гласуване свърши работа,
тук то отчете по-добре и гласовете, и преференциите. Но човешките грешки бяха направени, поради голяма немарливост и някой трябва да плати за това безобразие, както вече казах - ЦИК. Ние искахме граждански одит на машините, но ни бе отказан и ето ги резултатите - огромен гаф. Сега, ако обича премиерът да не ни говори за 150 млн.лв., защото правителството на ден харчи по толкова. Според мен, стратегическа цел трябва да ни бъде да приобщим българите, които живеят в чужбина, чрез дистанционно електронно гласуване. Т.е. не да ги търсим само за избори, а да ги направим съпричастни и да се чува мнението им по всички проблеми по време на референдуми, диспути, публични обсъждания и т.н..Те са част от България и ние трябва да ги уважаваме като равностойни. Още повече, че те внасят огромни пари в хазната и издържат тук цели фамилии. Приобщаването им не е партийна цел, а трябва да стане наша обща национална кауза. На първо време можем да им осигурим поне възможност за гласуване по пощата. Иначе знаете, че аз съм един от вносителите на предложението за електронно дистанционно гласуване, което мнозинството не доведе до край.
Благодаря много на онези 4014 гласоподаватели в София,
от 24-ти МИР, които за втори път ме избират преференциално. Това е голяма отговорност, която те ми поверяват и знаят, че ще направя всичко по силите си да оправдая доверието им. Преференциалното гласуване дава възможност човек да си направи оценка за направеното от него в годините назад. Дали хората смятат, че е свършена достатъчно работа, в каква посока и т.н.. Примерно не е добре, че 3/4 от депутатите от 44-тото НС, което си заминава, са били слабо активни и не са предложили никакви интересни инициативи. Впрочем затова писаха в някои медии наскоро. Аз залагам на личната, персонална отговорност, защото отговорността никога не е обща. Също така на депутати, които не се крият зад някоя партия, а поемат в свои ръце и инициативата, и отговорността. България се променя и на тези избори това стана ясно - новините са добри.