След представените последни социологически прогнози за резултатите от вота и кои партии биха преминали 4% бариера, за да влязат в състава на 45-тото НС, разговарям с преподавателя по политология в Алма матер д-р Страхил Делийски. Питам го: Защо отново изборът за повечето ни съграждани се свежда до това да гласуват за по-малкото зло? В условията на пандемия, каква ще е избирателната активност? Говорят ли слоганите на партиите и какво казват на своите адресати? Коя ще е най-голямата изненада на вота в неделя?
Да се гласува за по-малкото зло - това е традиционен дефицит на представителната демокрация, в ситуации, в които представителството изглежда изчерпано. Когато се говори, че ще се гласува за по-малкото зло, това предпоставя, че изборът е между две и повече злини. Което автоматично означава, че институциите, които трябва да представляват гражданите и различните социални интереси - това са партиите, не го правят. Всичко това е признание, че
нещо в представителната ни демокрация куца.
Освен това идеята за по-малкото зло е функция на твърдите двупартийни системи, където има ротация - ако не са едните, то са другите. Това уравнение при нас обаче не е като във Великобритания и др. държави. ГЕРБ от доста време печелят, не защото огромна част от хората ги предпочитат, а защото просто няма достатъчно силно по-малко зло. Тук се гласува за множество по-малки злини, а голямото зло си остава на власт. Този извод следва от последните изборни цикли в България. Идеята за по-малкото зло обслужва перфектно властта. Лесно се управлява един електорален процес, когато си сигурен, че дори 80 на сто от хората да не те харесват, то това недоволство няма да се събере в един субект.
Изборната активност вероятно ще е доста по-ниска от обикновено проявяваната досега на парламентарни избори. На този тип вотове гласуват около 3,5 млн.избиратели. Но в условията на пандемията, заявените досега прогнози, неясните технологии за вота,
вероятно в неделя избирателната активност ще падне поне с 20%.
В съседна Румъния например интересът към изборите беше много нисък. В Холандия беше висок, но там имаше възможност да се гласува и по пощата.
Колкото по-малко се гласува, толкова по-трудно ще е следващото мнозинство да се разкаже като достатъчно легитимно. Който и да спечели изборите, ще го направи с 1/6 от имащите право на глас.
А как се управлява с 1/6 доверие от българските граждани!?
Ако слоганите на партиите са направени добре и са разпространени масово, слоганите играят роля на обединител на символно и емоционално равнище. Той работи и има смисъл, когато е синтез на цялостната идеология на дадена партия и нейната кампания. Но когато всичко това не работи, слоганите нямат никакъв ефект. Ще бъда директен -
тази предизборна кампания е белязана с много ниско ниво на смисленост.
Партиите просто решиха да не правят смислени кампании. Вероятно след неделя ще се говори, че за ниската избирателна активност са виновни "безотговорните" граждани, а не безотговорните партии. Това че гражданите не гласуват, не е техен проблем. Това са дертове на партиите, които не успяват да ги мотивират да отидат до урните, включително и поради липсата на смислени кампании и всичко останало.
Въз основа на обобщена преценка на данните на социолозите, очевидно интересно на вота в неделя ще е дали някои от партиите ще успеят да минат 4-процентната бариера. При ниска активност, шансовете на малките партии се увеличават, но зависи от това как ще мобилизират своите поддръжници. Не очаквам кой знае каква изненада, освен, ако гражданите не се амбицират и не отидат масово да гласуват. Със сигурност тези избори ще създадат повече въпроси и проблеми, отколкото ще решат.