За развитието на заразата, за мерките в обществото ни срещу нея, защо 45 на сто от учителите отказват да се ваксинират, въпреки рисковата им работа? По тези и други теми, свързани с нашето здраве, поканих за разговор д-р Александър Симидчиев, известен български лекар - пулмолог, завеждащ отделение "Функционална диагностика" в Медицинския институт на МВР. Той е и член на УС на Дружеството по белодробни болести, председател на сдружение "Въздух за здраве".
Наблюдавам обща тенденция на новооткривани случаи на заразени с Ковид 19 в официалната статистика, която следи хода на заболяването у нас. След пика през ноември, сега се забелязват по-високи нива на инфекцията, отколкото ту бяха преди споменатия бум в края н м.г.. В последните три седмици тенденцията продължава да върви нагоре, т.е. все още пандемията не е стихнала. Ако социалните контакти без предпазни средства се засилят, е възможно всеки един момент пондемичният процес да се възобнови.
Групи от хора спазват стриктно правилата, а други не,
те дори не вярват, че пандемията съществува. Общността ни в цялост е доста разединена във възприемането на коронавируса. Това е причината да не можем да овладеем процеса. Спазването на мерките би довело до по-положителни резултати. Виждаме обаче, че у нас няко спаззват правилата, други го правят частично, а трети са стриктни. Затова е и трудно да се обобщи съществуващите норми дали работят добре или пък не. Смятам, че затварянето на масово посещавани средища като моловете, дискотеките, училищата, даде резултат. Като започнат да ги отварят, пак ще тръгне инфектирането.
Имаме достатъчно фоново заразени,
които да могат да разпространяват вируса. Математиците в своите прогнози очертават пандемичен пик около средата на март и ще стигне до 2000-2500 души на дневна база. Броят на хората, които идват в болницата с положителни тестове, се покачва, но засега не е драматично, но трябва да сме внимателни. Мисля, че болниците вече са по-подготвени, много от колегите са ваксинирани и се надявам да нямаме толкова много инфектирани и изваден от дейност колеги. Здравната система ще може да поеме новата вълна от заразени и аз се надявам тя да не е толкова интензивна, колкото предходната. Разбира се, най-хубаво би било изобщо да не се стига до нова вълна, но...
Учителите са поставени в риск, връщайки се в класните стаи,
децата са разпространители на вируса, без всякакво съмнение. По-малките разнасят по-малко заразата, ако щете и по чисто височинни причини, към възрастните - това сочат данните. По-опасно е сред горните класове, както е известно те са разпространители, но претърпяват заразата по-лесно. По-възрастните учители с хронични заболявания са в много рискова среда. Те трябва да са наясно, да са носители на знанието за постиженията на науката, за ваксините. За съжаление обаче у нас над
45 на сто от преподавателите не са се ваксинирали и не са заявили желание затова.
Малко се говори, че и трите ваксини защитават на 100% при тежко боледуване. Има разлики в боледуването при отделните пациенти, но няма при предотвратяването на тежки заболявания. Истински важно е то да се преодолее, а и трите ваксини са еднакво ефикасни затова. Ето защо смятам, че преподавателите трябва повече да се информират ида не вярват на слуховете и написаното в социалните мрежи. Нихилизма въобще в цялото ни общество към ваксинирането, в частност се дължи и на това, че не беше направена ясна, структурирана кампания за ползите от него. Рисковете са пренебрежимо малки, но ползите са огромни. Неслучайно ваксините се изпитват върху здрави хора. Безразсъдно е да не се ваксинираме както за личното ни здраве, така и за общественото.