Д-р Александър Симидчиев пред novini.bg: Пандемията показа колко малко се слушаме едни други

Д-р Александър Симидчиев е известен български лекар - пулмолог, член на УС на Дружеството по белодробни болести, председател на сдружение "Въздух за здраве", член на медицинския експертен съвет към МС, създаден за борба с коронавируса. Той активно следи развитието на пандемията у нас и по света, затова е и неговия коментар специално за медията ни.

Епидемията затихва, но нека продължим да спазваме мерките

Отхлабването на мерките прехвърля голяма част от отговорността от централната власт към хората, които трябва да продължават да ги спазват по убеждение. По същество тези мерки не са валидни само за коронавируса, а помагат въобще при наличие на някакви сезонни инфекции и настинки. Те са нормалните противоепидемични способи за предпазване - миене на ръце, физическо дистанциране, носене на маски в закрити обществени пространства и др..

Доц. Атанас Мангъров пред novini.bg: Без аутопсии, не може да се твърди, че някой е починал от COVID-19

Все още има много неясноти, тъй като става въпрос за непозната на човечеството зараза, 

която се изследва едва от 6 месеца насам. В началото колегите не знаеха нищо по въпроса, сега вече има повече известни за този невидим враг. Когато гледаме назад си казваме: "Можехме да направим другояче това или онова", но изправени пред неизвестността, повечето разчитахме на интуицията и миналия си опит. Аз имам само една молба - нека да се слушаме повече взаимно, защото като работим в група, можем да вземаме по-добри решения, отколкото когато всеки е самостоятелен. Малко повече партниране в здравната система, в политиката, в обществото ни е нужна. Просто нека да се слушаме взаимно.

Инфодемията е опасна за вашето здраве

Като лекар съм убеден, че всеки човек има когнитивен праг, т.е. всеки човек има възможност да обработва определено количество информация. Когато ни се дава повече от прага ни, ние започваме да функционираме по-зле. Претоварването с информация е не по-малко вредно от липсата й. Важно е да се намери точната доза за човека. Медиите в желанието си всяка да е първа и много изчерпателна, доведоха до това, че в цялост обществото ни е задръстено с информация, а някои хора са объркани, уплашени, безразлични и стресирани.

Д-р Любомир Канов: Каква е истинската смъртност от вируса, спрямо обикновената ежедневна смъртност?

За ролята на бързите тестове

В подобни ситуации хората заемат крайни позиции от "Осанна" до "Разпни го". Но истината винаги е някъде по средата. Тестовете са различни - има такива, които са направени набързо в някой гараж и други, които са високотехнологични с всички изследвания и сертификации в световен мащаб. Трябва да сме наясно с какви точно тестове се работи, какви са методиките им и къде са проблемите. Повечето бързи тестове изследват антитела, които не са за диагностика на индивида, а да се оцени как имунната система на някой е реагирала. Те стават да се оцени как е протекла инфекцията в дадено общество, а не да се диагностицира отделният човек. Ако трябва да знаем дали даден индивид е заразен или не е, с бързи тестове няма как да разберем. Само ще научим дали той се е срещал с вируса, дали имунитетът му е реагирал или пък не е. Но не и дали е заразен или не е. Затова е важно да се познават възможностите и ограниченията на всеки от тестовете. Те трябва да са повече и да са правилно разположени във времето и простространството, да се знае кой и защо се тестува. В началото на процеса аз предложих да се изследват хора, които тогава смятах за рискови - полицаите. Това изигра своята роля и валидира, че с такива тестове може да се получат резултати, полезни за изследването. Видя се, че по онова време пандемията не беше обхванала толкова много хора, че българите не са се срещали до момента с тази зараза и т.н. Отрицателният тест също носи много ценна информация. Този опит в началото подсказа и как трябва да се направи национална стратегия после. Когато се управлява един процес, трябва да става на базата на вярна и полезна информация.

Д-р Станимир Хасърджиев пред novini.bg: Болниците сега да ограничат тромавите си чиновнически процедури за пациентите

Животът ни вече не може да е същият. 

Мнозина имат желание да се върнат към старите си навици и се опитват да го направят, но това не е разумно. Коронавирусът показа, че едно от важните неща за обществата, е здравеопазването. Без него не може да има нищо друго. Надявам се политиците да са си дали ясна сметка затова, че здравеопазването и образованието наистина са двата стълба на едно общество. Пандемията показа колко малко се слушаме едни други. Преди време Бил Гейтс направи една презентация за заразата и тя не е теория на конспирацията, а филантропът наистина имаше желание да покаже, че трябва да се подготвяме предварително. Вероятно този вирус няма да изчезне, а ще се измени и ще трябва да живеем с него като с грипа и да го приемем като нашето ново нормално. Просто трябва да сме внимателни, да спазваме строги хигиенни навици и така да отблъсваме от себе си заразните микроорганизми. Новото наше нормално вече е факт и кой как го приема, ще е тест за зрелостта на обществото ни. Успелите се отграничават от неуспелите по това дали се учат от грешките си. Няма нужда да се вторачваме назад и да критикуваме кое и защо се е случило, а да си правим поуки от нашите грешки и да вървим напред. 

Последвайте канала на