За българската политика в края на 2020 година, състоянието на основните политически партии, какво трябва да се направи и на какво да се надяваме напред - разговарям с доц. д-р Татяна Буруджиева, политолог, преподавател, бивш депутат от БСП.
През тази година ние, гражданите, но и политиците, сами си създадохме проблеми, които можехме да избегнем. В крайна сметка пропуснахме време и възможности за важни неща като да речем да се подготвим по-сериозно за втората вълна на коронавируса. Или да отделим повече внимание и ресурс за реформи в здравната система. И най-важното - да вземем по-адекватни и навременни мерки не просто за оцеляването на целия български бизнес, а за дебати и диалог по национални приоритети, които да гарантират развитието на нашата икономика и държава.
В политиката бяха издълбани огромни разделителни линии,
успяхме да се намразим още повече и да затръшнем всякакви врати и възможности за политически разговори. Само чрез тях можехме да се договорим по националните приоритети на страната ни, които да бъдат следвани от всяко правителство, което дойде на власт.
През последните десетилетия в парламента ни присъстват обичайно едни и същи партии. Ще започна с ДПС, където най-рано преживяха своята политическа криза още на предните избори. Но смятам, че движението приключва този политически сезон в много добра кондиция. Те най-ясно показаха своята готовност за диалог и подкрепа на партиите, които имат визия за бъдещето на България.
Освен ДПС, и ГЕРБ преживя успешно своята политическа криза,
в управляващата партия вече не се очертава да има особена електорална щета от напусналите. За ГЕРБ тази година беше тежка - от една страна предизвикателствата пред управлението, от друга желанието у част от обществото за промени и протестите. Според последните социологически проучвания, те са готови за нови избори. Проблеми ще имат на определени места и с конкретни листи, където не успяха да приключат с обновите. Но като цяло на национално ниво запазват шансовете си за победа.
Но основната опозиционна партия - БСП, като че ли е още в криза.
На старта на изборите, които вероятно ще бъдат обявени в края на януари, при тях още не е завършил изборният цикъл. Имат проблеми и с регистрацията, и с легитимацията й. Не са спирали и затрудненията, които левицата има при предлагането на добри социални политики. Също, при изграждането на образ на партията като възможна алтернатива на досегашната власт.
"Има такъв народ" на Слави Трифонов се откроява най-ясно сред новите партии.
Тази партия най-силно олицетворява идеята за промяна в очите на избирателите, защото е единствената на политическия терен, която е съставена от популярни лица, които за пръв път влизат в политиката. Ако това се запази на ниво "листи" и се изрази в една прилична организация, може да очакваме сериозно тяхно представяне в парламента, както и да са един от ключовите фактори в новото събрание.
Смятам, че коалицията между Мая Манолова и Отровното трио, също може да премине изборната бариера от 4%. За десните и новите им конфигурации е много важно как ще си направят кампанията, защото и подкрепата за тях след спихването на протестите, понамаля. Те не бива да дават стари отговори на нови проблеми и обстановки.
Българската публика все още не е готова за изцяло виртуални кампании.
Пред новите партии стои предизвикателството да постигнат по-висока избирателна активност. Точенето на гласове от стари формации към деня на изборите ще е ограничено. Затова те трябва да разчитат на високата активност и гражданската съзнателност у избирателите.
Никой не може да прогнозира как точно ще се развие политическата кампания до изборите, но страховете на хората от заразата едва ли ще я стопират. Партиите не могат да се оправдават с епидемичната обстановка, те просто трябва да си свършат работата и заедно с правителството и администрацията да организират честен вот. Опашките пред магазините сега са по-големи от тези пред урните на изборите през последните години. Очевидно е, че българските избиратели вече не вярват на сълзите на политиците.