До 2050 г. 22,5% от населението на България ще изчезне. Това сочат данните от доклад на ООН, публикуван преди година.
Една четвърт няма да я има. Толкова е просто. Шансовете ни да променим тази наклонена спирала съществуват, но само на теория, защото на практика причините за изчезването се влошават.
И забележете: когато докладът излезе, светът не беше и чувал за COVID-19, а днес се говори за трета вълна, както и за СЛЕДВАЩА пандемия.
Какво значи това? Че до 2050 г. процентите ще са повече. И населението ще се е свило до към 5 милиона. Въобще не коментирам в какви условия ще живеят и колко болни или здрави ще са. Само отбелязвам бройката, която ще живее тук. 5 милиона. Толкова.
И никакви кампании за насърчаване на раждаемостта не могат да променят кривата.
На фона на това слагаме постоянните ни челни места в класацията за мръсен въздух, за който все ни обещават „зелени мерки“. Не знам общинарите в София, например, какво си мислят, че представлява „зеленото“, но само това НЕ Е въздухът на София – всички други цветове—да, само зелен още не е бил. И прозрачен през зимата… да, и прозрачен отдавна не е бил.
Притеснява ме реториката: „От колко други неща мрем, та за COVID сме седнали да се тревожим!“
Притеснява ме, защото не ми се мре пък от COVID, бих предпочел да си изчакам естествената смърт или поне нещо по-малко глупаво, не ме карайте така настойчиво да умирам от COVID, моля, докато ми веете списъци с „други причини за смъртност“.
Но повече ме притеснява тази реторика, защото нея я залепвате като дъвка за всяка една тема. Като кажем: хей, въздухът е мръсен и мрем от това!, отговорът пак е размахване на списъци с „други причини за смъртност“. Все едно фактът, че има и други причини, някак си не прави мръсният въздух или COVID достатъчно опасни… ненужни и глупави причини за смърт!
От общината са спокойни, не защото проблемът е решим, а защото последиците за тях са нулеви. Не ги е страх от нас, искам да кажа. Отвъд възможностите на фантазията ми обаче е да разбера те какво си мислят, че дишат. Общинарите явно не се страхуват от болести, от рак, от последствия, имайки предвид, че дишат същата тази отрова. Или просто „филтрите“ на мисловната им дейност отдавна са задръстени и действат само първичните функции, необходими за оцеляването им: ядене, спане, прибиране на комисионни, отделяне, размножаване, повтаряне на цикъла.
В България се наблюдават няколко неща, очевидно взаимосвързани. Започваме с най-високата смъртност, най-бързо изчезващата нация в света – данните на ООН, помните… Това е нашият постоянен ФОН. Сега на него слагаме следното:
В страната ни винаги има „друг“ и „по-важен“ проблем за решаване и мислене. Ако някой каже: „хей, ами въздухът…“, трийсет други му отговарят: „абе то катастрофите колко човека убиват, ти си седнàл за въздуха да ми говориш“. Замитат проблема назад.
Някой, ако каже: „ей, COVID е опасен и се мре от него!“, хиляди скачат да му обясняват, че от грип и рак се мре отдавна и по повече.
Ако някой направи благотворителност за животни, му казват, че сираците са по-важни; направи благотворителност за сираци, кажат му, че пенсионерите мрат от глад, той седнал на малцинствата децата да храни. Направи благотворителност за пенсионерите, кажат му, че младите нямат работа и няма какво да ядат, той седнал за пенсионерите да се грижи…
Винаги има „друг“ и „по-важен“ проблем. И тия с „мнението“ обикновено не участват в решаването му, те са по изказванията.
Очевидно, в такъв случай, животът не ви е ценен. За вас си. Не го цените.
Ето защо политическият ви „елит“ е решил, че нямате нужда от спасяване.
Ние сме единствената страна в ЕС, която НЯМА въздушно спасяване. Хеликоптери линейки. А не е като да нямаме труднодостъпни населени места, планини, чукари.
От aero-bg.com съобщиха, че милите ни депутати са решили, че няма да харчат пари за такива „луксове“, като спасяването на животи. Слави Трифонов, в интерес на истината, реагира още вчера по темата.
България няма въздушно спасяване, НО…
… когато през лятото на 2019 г. Цвета Караянчева, шеф на Парламента, пострада ЛЕКО и имаше ЛЕКИ, НЕ-животозастрашаващи травми, изпратиха военен ХЕЛИКОПТЕР за нея. Това стана след „каскада“ с кола на НСО.
Само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер по някакви си там причини.
Стотици хора в България са жертви на инциденти. Първите минути и часове от спасяването им правят разликата – ще живеят или ще умрат. Първите минути и часове са критичните!
Една от причините да сме най-бързо изчезващата нация.
Единственият спасителен хеликоптер, който действаше у нас (този на заглавната снимка), беше частен и собствениците решиха, че повече не могат.
...
Държавата започна едни бавни и тежки процедури за ДВА (крайно недостатъчни, според всички експерти) хеликоптера. Не само, че са крайно недостатъчни, защото ни трябват минимум 5 за добро покритие на територията, но и са някъде далеч в бъдещето. Да не говорим, че за купуването им са предвидени 20 милиона лева – което е смешно малко. Тоест ще купим стара, амортизирана, морално остаряла техника (а, някой ще получи комисионна!), някой ден в бъдещето и за капак – смешната бройка от ДВА. Малко, ненавреме и недостатъчно. И, когато се заговори за още два, депутатите (онези, които като си изкълчат крака или се ударят по малко пръстче, им пращат военни хеликоптери да ги спасяват), решиха, че този разход ни е излишен.
Мароко има 4 хеликоптера за въздушно спасяване!
Както искате го разбирайте това, драги жители на Европейския съюз, уважаеми българи.