Как ще ги стигнем… мароканците?

„Черен петък“ се казва петъкът след Деня на Независимостта в САЩ…

***

Сега си го представете в България.

Колаж: Novini.bg

Гледам с интерес какво е отношението на нашенеца към Черния петък. Чудесно си е. Отстъпки, далаверка. Екстра. Че кво му е!

Има една държава в Африка; казва се Мароко. Мароко има… поправка: имаШЕ ограничени възможности за планинско и друго спасяване. Ресурси, какво да се прави? Затова все предупреждаваха туристите да внимават в кои райони се завират.

Огромната част от нашенците са точно това, което са ни политиците. Просто точно тези са се докопали до кокала и показват на света истинското лице на нашенеца.

Аз за „отношение“ и идеали съм седнал да говоря.

Борисов каза: Родителите на 3-годишното дете са снимали състоянието му и държанието в болниците. „Те са снимали и как се държат секретарките на шефовете на болниците. Просто съм потресен…“

Ето ви цялата картинка, положението, отношението, всичко… в което се намира, всичко, което представлява България днес:

Има една неправителствена организация в Швейцария – казва се REGA. REGA има хеликоптери за планинско спасяване. И понеже си има повече, решава да даде 4 на Мароко. Мароко вече има 4 (повтарям: четири) хеликоптера за спешна помощ и спасителни акции.

Какъв Черен петък намерихте в беге! Лошо няма. По принцип. Само че ми писна цяла година да слушам тъпотии от типа: аз Хелоуин не празнувам, аз американски празници не празнувам! Аз Свети Валентин не празнувам, аз американски празници не празнувам!

Мафията българска е съставена от българи. Както и политиците на България са… ами българи. Не сме си ги внесли, че да се чудим защо са такива. Те са еманация на българина, докопал власт.

Не става въпрос за задължение, обвързано със санкции, а за стимулация, обвързана с данъчни облаги. Това се казва „социална политика“.

Но по повод Черния петък…? Нещо? Денят след Деня на Независимостта на САЩ. Не бе – сериозно – някой нещо няма ли да каже? Или, като има далаверка, си е ок?

Писали сме за това. Можете да го видите ето тук:

Понеже г-н Борисов отдавна е популярна фигура и отношението към него отдаааавна не е като към обикновените хора тук, ще трябва да му кажа: те така си се държат; това не е изключение. Добре дошъл в реалността.

Това е само малко примерче за онова нещо, което ни отличава. Онова нещо, което се нарича „отношение“.

Той, видите ли, си имал Трифон Зарезан – да се отреже с вино и ракия; има си и кукери, кви са били тия вещици, свети валентини и т.н.

Черна гора е миниатюрна държава с население няколко пъти по-малко от това на София – 650 000. Черна гора има трима играчи в NBA. Ние отскоро имаме игрища в София. Заключени.

Честит Черен петък! Ай дано уцелите неква далаверка днеска.

България е стара европейска държава. България е в Европейския съюз. България имаше хеликоптер за спешна помощ и спасяване. В България хора, имащи нужда от спешна помощ, пострадали на пътя, умират всеки месец. Днес България има 0 (нула) спасителни хеликоптера, защото последния го продадоха, защото беше на загуба, защото държавата така и не се включи в поддържането на тази услуга за населението си, а всичко беше частно, защото, защото, защото…

В България това е отношението, докато в Холандия, например… това е пример, който ни кара да изглеждаме все едно сме от различни планети… в Холандия умираща жена поискала да види за последен път любимата си картина на Рембранд и от болницата, в която лежи, ѝ организирали пътуването до музея, в болнично легло, с екип придружители и транспорт.

Години наред – няколко поколения ни дресираха да сме такива. Е, сработи. Послушни и безхаберни. Самоунищожителни. Мразещи. Разделени. Лесни за манипулация. Затъпени. Нежелаещи да се образоват. Свикнали, че политиците крадат, мечтаещи да станат политици, за да крадат.

И в Италия има мафия, ако не сте чули. Обаче мафията в Италия прави някакви неща за хората – дарява за болници, за детски градини, за изкуство, сума босове даряват за опера, за театър, за кино. Колко е двулично това е съвсем друга тема, вижте колко е еднолично обаче дебелокожието на българската мафия. Кога за последен път чу или видя някой от тия тулупи да е направил нещо за друг освен за себе си? Дарил пари, подал ръка, помогнал на общината, дал пари за детска площадка? Нещо, нещо, нещичко?

И, да – на пръв поглед сме много еднакви и в лошите си неща. Ама явно не сме. В Италия прокараха… това е просто пример за „посоката“… прокараха закон, който стимулира търговците да даряват храна, негодна за продажба, вместо да я изхвърлят.

Каквото и да правим, накрая сме в позицията на младеж, който говори с баба си и ѝ обяснява какво работи. Бабата кима добродушно и се мъчи да вдене. Младежът се пъне да го каже по засукан начин с „модерен“ език, за да се изфука, че работи в човешки ресурси (HR), а накрая баба му се чуди: защо, по дяволите, в 2019 г. (и след всичките пари, дето майка му наби в това дете – да се изучи) тоя дръндьо работи като яйчар…

Не, емигриралите нашенци няма да се върнат заради обещанието за 1200 лв. Те не са заминали, те са ИЗБЯГАЛИ. Спасили са се. Те живеят в цивилизацията вече. Средновековна България не им е по вкуса. И не защото в лошо място, а защото… как да ти кажа – България е много хубаво място, красива страна, с богата и чудесна природа, 4 сезона, море, планини, изящество навсякъде, само… само един проблем… много българи има, бе!

Новите игрища в София се заключват, за да се запазят барем година-две. В Черня гора се изумих на това колко баскетболни игрища има навсякъде – къде старички, къде – модерни с табла от фибростъкло. За свободен достъп. Зададох тъпия въпрос: как така не ги чупят и когато ми отговориха, се почувствах неприятно. Защото отговорът беше просто изблик на логика, а аз осъзнах, че живея в свят без логика. Отговорът беше: хората тук обичат баскетбол и няма да могат да играят, ако ги счупят.

Преди година увеличиха заплатите на депутатите, после – през февруари още веднъж, с още едни 300 лв. се увеличиха заплатите на тия хубостници. Бедните пенсионерите (което предполага, че трябва да има и някакви други) пък ще получат 40 (четиридесет, да – не е грешка, правилно прочете) лева за празниците. Да си купят нещо и те, бе!

Преди два месеца ми се наложи да прекарам малко време в Италия. Не онази – туристическата, а друга една… по-откровена и съвсем не натруфена. Това, което още на втория час вече ми се въртеше в главата, беше: прекалено много приличат на нас, прекалено еднакви сме – като хора, че да има такава огромна разлика между двете държави, като държави…