Прави ми впечатление, че през годините, въпреки тегобите на таксиметровите шофьори, ни един от тях, камо ли групичка, не отидоха да протестират пред централата на фирмата, за която карат и на която плащат аренда.
Когато браншовици подкокоросват таксиджиите да правят протести, знаейки, че за „фирмите-майки“ няма никаква опасност, а всичко ще се натовари на крайния потребител, се сещам за ето тази картинка:
На картинката пише: „Когато се каниш да ядеш мексиканска храна и знаеш, че някой друг ще ти чисти зад*ика“
***
На практика, таксиметровите шофьори и бранш през годините имат най-голяма успеваемост при постигането на искания чрез протести в България.
Което ме накара първо да си помисля, ей—може би е редно да издадат книжка – нещо като „Как да…“ наръчник, пътеводител, как се прави, чрез какво. Но пък, като се замисля… това ще е най-кратката книга на света, ще се състои от една единствена дума: лоби. Няма смисъл.
...
На едни от протестите пак си извоюваха по-високи цени, помните ли? Не беше толкова отдавна. Но по-интересното беше, че заедно с повишението на цените, дойде и обещанието: правим го, за да няма повече откази да качват клиенти на кратки курсове. Колите ще са по-чисти и няма да има цигари и чалга.
Още тогава ми се стори малко странно да ми обещават, че „ще станат хора“, ако им дадат да си вдигнат цените, но…
… но по-интересното е КАКВО се случи с обещанията, така или иначе?
Какво стана с „кратките курсове“? С хигиената? Всичко е „субективно“, а?
...
Но и „дългите“ курсове също са греда. Опитай се да си поръчаш такси от София за Костинброд… О-о-о… има да си чакаш да се появи някой, който се е сетил да „инвестира“ във винетка.
Какво стана с UBER? Изхвърчаха, като тапа от шампанско. Но такситата все така не те качват на къса дистанция и все така се борите с миризмата на цигари и застояло в много от колите.
Всеки път, когато някой… хайде да не го наричаме „бакшиш“, когато някой водач на таксиметров автомобил реши да сподели мъките си относно финансовата си несгода, докато се возиш, забелязваш повтаряемост в „модела“ на проблема: „Знаеш ли колко ми струва това, знаеш ли колко ми струва онова“?
И ти си мислиш: „Е-е, добре, че на мене всичко в тоя живот ми е безплатно, а!“ А на втори прочит си казваш: „Хубаво де, ама цените в България се определят от частния бизнес, вносителите на автомобилни части, сервизите, фирмата, която ти е дала колата под наем. И на нито едни от тях офисите им не се намират на жълтите павета или в Парламента или Президентството“.
Сега последният протест е заради това, че е наложено вето за идеята да се инкриминира споделеното пътуване…
Тоест бърка се в паничката на бранша. Разбирам, ама говорим за затвор, хора. За присъда, която ти слага печат на живота и те праща в девета глуха. Завинаги. Защото си качил да возиш хора. В правораздаването винаги трябва да има реципрочност и наказанията да си отговарят на престъпленията. Откъде се извади тая „решителност“ да слагате присъда „затвор“ за возене на хора в държава, в която вилнее корупцията, дребна, средна и едра престъпност, разпространение на наркотици, чиновниците ни са царе на „под масата“, за убийство често се дават минимални присъди? И там… така смело слагате присъда затвор за споделено пътуване? Събудете се. Границата е толкова отдавна премината, че ако се обърнете, няма и да я видите зад вас.
А колкото до приказките за „безопасност“ и „контрол на превозвачите“…
на колко „легални“ превозвачи през годините им се запалваха автобусите, отказваха им спирачките, шофьорите им заспиваха зад волана, мятаха се през мантинелите…? Сигурно семействата на жертвите спят по-спокойно, като знаят, че ги е возил „лицензиран“ превозвач?
***
Защо трябва да плащам баснословни цени на монополисти, които са ми обещали например, че вече и най-кратките курсове ще возят, но никой не го прави и когато повдигнеш темата, от бранша казват: е, има и такива черни овце и гнили ябълки.
Не, не ми върши работа това обяснение, при положение, че гнилите ви ябълки са 80% и е чист късмет да попаднеш на стриктен. Като ще ги подкокоросвате да ходят да протестират, поне после си направете труда и да ги контролирате колко изпълняват от поетия ангажимент. Като кажеш „А“, кажи и „Б“ и така нататък. Обещали сте, изпълнявайте. Иначе ще се надбягвате с метрото.
Има и още един колосален проблем, за които си мислите, че не сме се сетили, нали!
Следенето и спазването.
UBER го изгонихте от България, ама руския UBER – „Максим“, не можахте да го пипнете години наред, нали! Иначе: закон, контролни органи, всичко си имахте уж! А на практика – греда!
Споделеното пътуване го погнахте, а джипките на Седемте Рилски езера продължиха да си джиткат нагоре-надолу, необезпокоявани.
Защото, по принцип закони и сега си съществуват за много неща, но не сме известни с това, че ги спазваме. Известни сме със „списъците с наши хора“.
Та да питам: за кого ще важат и новите правила и за кого – не? Къде е списъкът в „изключенията“, ако може да посочите?