Забравихме ли за опасностите от тероризма под натиска върху обществата от заразата Ковид 19 и израз на невнимание на службите ли е поредният насилнически акт във Виена? Взаимодействат ли си държавите относно угрозата от терор и как службите се справят с тези проблеми у нас, и по света? По тези теми разговарям с експерта проф. д-р Николай Радулов. Той е доктор на науките, консултант по проблемите на националната сигурност. Бил е секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега преподава по проблемите на сигурността в Нов български университет.
Факт е, че наистина вниманието на хората в Европа е ангажирано със заразата от Ковид 19,
с ограниченията, наложени им от парвителствата и като че ли се приспа вниманието към огромната угроза от тероризма. Но специалистите са наясно, че тероризмът не е престанал и ден да не "произвежда" взривни актове, убийства и насиле над хората. Т.е. продължава си, но всичко се случва не само в европейските държави, а навсякъде по света. Например в Афганистан в центъра на столицата Кабул имаше взривове, в Турция продължават и дали са кюрди или не, насилието е факт. Имаме терористична вълна, която се мести постоянно по света. Но
хората са така устроени, че когато не са засегнати лично,
забравят за нейното съществуване.
Колкото да ни се струва, че работата на полицейските и специалните служби не е достатъчно добра, не е така, заблуда е. Когато няма терористични актове в държавите от централна и западна Европа, които са предимно целите на терористите, то това не означава, че липсват агресорите, които да ги извършат, а че има продължаваща работа на службите и полицията за ограничаването им. Знаете, че след "Шарли Ебдо" цяла Европа хвърли много средства в борбата с насилието и само от 2013 г. насам френските специални служби например са разкрили над 61 организации, които са планирали терористични актове.
При положение, че има над 8000 заподозрени, които се следят от спецслужбите на Франция, това означава, че се отделят гигантски суми за борбата с насилието. Хиляди хора прииждат отново в държавите на Стария континент без докумнти, без да се знае какви са. Те са трудни обекти за изследване и наблюдения. Във Франция например извършителят беше дошъл току-що, а информацията за агресивните му наклонности, каквито е проявявал и преди, се е загубила вероятно някъде по пътя.
Не е добро международното сътрудничество по отношение на тероризма,
още през 2012 г. започна изграждането на един голям проект за информационна европейска система против тероризма. В нея трябваше да се вкарат всички, които са не само свързани с предишни насилнически актове, но и хора, които са им близки и познати. Този проект беше изпълнен само от три държави. Не зная какво се случи с него после и дали продължава да действа. Но се вижда, че изглежда няма мониторинг върху всички онези лица, които се движат през границите и се заселват в добре развитите европейски държави. При нас е трудно да се направи оценка на състоянието и дейността на службите. Ако ги питате тях самите, то те ще се оценят като най-прекрасни на света. Факт е обаче, че акта в Сарафово се случи след като бяха информирани специалните служби и то с доста конкретика за мястото, за обектите и т.н.. Като че ли службите ни не повярваха на тези данни, въпреки че бяха излъчени от авторитетна служба. Ние, гражданите, нямаме пълна информация за тяхната дейност, отчетите им пред НС не ни дават достатъчно данни затова какво се случва в редиците им. Но има един безспорен факт:
Каквото и да се случи, нашите служби се оказват все неподготвени.
Аз не разбирам защо с такова упорство не позволяват да им се извърши проверка. Изключително порочен начин е тези, които са проверявани, да определят кой да ги проверява. Не е работа на спецслужбите да проверяват мандрите например, да им правят досиета и т.н..Не зная каква е тяхната подготвеност за посрещане на евентуален терористичен акт, но дай боже да не ни се случва! В този смисъл искам да подчетрая, че ограничителните мерки срещу пандемията сега, водят до това, че градовете са полупразни и всеки, който се движи някъде е лесно забележим. Това окзва влияние при разпознаването на подозрителни хора. От друга страна, за съжаление последните случаи, когато бяха заловени незаконно преминаващи бежанци през наша територия, се оказа, че са били подпомагани от хора от службите и полицията!
Да се надяваме, че България не представлява интерес за тероризма. Също така, че има трезви и разумни хора, които могат ефективно и добре да работят по тези проблеми, стига да им се даде възможност.