За дистанционното обучение на ученици и студенти, за отражението на изолацията върху психиката на децата и на техните родители и затова дали карантината ще спомогне за ограничаване на бума на насилие сред подрастващите, разговарям с популярния дългогодишен училищен психолог и семеен терапевт Иван Игов.
Обстоятелствата налагат изолацията на учащите и преминаване към дистанционно обучение. Смятам, че двете седмици ограничение трябваше да се въведат и за по-малките ученици от долните класове, карантинните действия трябва да са за цялата система, а не само за някои. Защото половинчатите действия ще доведат само до прехвърляне на заболяванията.
И досега имаше затваряне на училища заради грипни епидемии,
няма драма в това. Новост е, че учениците няма да са във ваканция, а ще бъдат обучавани дистанционно.Така ще поддържат своя ритъм в занятията. Самото обучение и при малките, и при големите ученици не е индивидуален процес. И не може да има спор, че то трябва да бъде в училище, в класната стая, защото е доказано, че децата усвояват по-добре знания в такава среда, освен, че се социализират. Съвсем друга тема е, че информацията, която им се преподава в голяма степен е остаряла и ненужна.
Поддържам затварянето на училищата и дистанционното обучение най-вече заради учителите.
Средната възраст при тях е над 50-55 години, а близо 20 на сто са в пенсионна възраст. Преподавателите са в риск, има вероятност да загубим голяма част от тях от заразата. Някои вече напускат работа, а други - близо 500 души в цялата страна, вече са заразени. Съотношението между учители и ученици е около 1:20. Много е важно да съхраним учителите.
Две седмици изолация няма да са проблем за психиката на учениците,
тъй като те имат много средства за комуникация, социални мрежи, а и непрекъснато кръстосват улиците. Вижте привечер какво се случва в центъра на столицата и в градския транспорт. Не мисля, че те страдат от това, че не ходят на училище. Предходното изолиране свари всички в образователната система неподготвени. Това, разбира се, се отрази върху качеството на обучение и резултатите се видяха на входните тестове тази учебна година. Не бива да се забравя, че не всички деца от социално слаби семейства имат компютри и затова дистанционното обучение не е добре да продължава повече от 2 седмици.
Няма достатъчно училища в големите градове,
за да може разделението в тях да е ясно, както се прави в развитите страни. Тогава съм сигурен, че ситуацията в системата щеше да е по-спокойна. Защото едни класове щяха да учат сутрин, други следобед и страховете от заразяване щяха да са по-малко, щеше да има възможности за дистанция, за по-добро спазване на мерките.
В София не е построено нито едно училище през последните 30 години,
а градът нарастна в пъти. Има квартали без школа и родителите са принудени да возят децата си до други, където има. Всичко това допълнително нажежава обстановката. Не бяхме готови за посрещнем тази епидемия - нито системата, нито сградния фонд, нищо. Но дано занапред се построят още училища и се подготвим в цялост като общество за подобни зарази. Иначе сега присъственото обучение е много рисково.
Изолацията не спира насилието в училищата,
защото то отдавна се пренесе от там и от улицата в интернет. Последните ни изследвания ясно показват тази тенденция. Кибер тормозът се засилва в ситуацията на изолираност, защото децата почти през цялото време са в социалните мрежи. Този вид тормоз не може да бъде контролиран. Бих посъветвал родителите да следят зорко децата си как се чувстват, седят ли постоянно пред екрана на компютъра и с телефон в ръка, унили ли са, тревожни ли са. Ако всички тези симптом са налице, значи децата им са жертви на тормоз.