Колко е жалко… да се надъхваш, надъхваш, да си помпаш мускулите и егото месеци, години, да организираш, да се пънеш, да събираш „съмишленици“, само и само да изглеждаш „мъж“ и голямата работа…
… и накрая на всички да им стане ясно, че си просто страхливец.
Жалка работа.
Да набиеш някой, който е по-слаб от теб, не е смелост, не е и мъжество, а е подлост и страхливост. Да набиеш или да се изправиш срещу някой, който е по-силен от теб—това вече е смелост.
Гей-хората в България знаят, че са малцинство, знаят, че са мразени и знаят, че ги грози опасност от човешките глутници. И въпреки това някои от тях не се крият и не крият кои са. Дори да ги набият, ПАК не се крият. И все още знаят, че са по-слаби от глутниците биячи и ПАК не се крият от тях.
Ето това е смелост.
А да събереш хора, да сте многочислени и да отидеш да нападнеш беззащитни деца, МОМИЧЕТА при това!—говори за страхливост от най-долен вид. Лигава, долна, гърчеща се страхливост.
Минаха вече два дни от случката в Пловдив. Тя—случката… тя е жалка, гнусна, долна… всичко това. Но тя е и показателна, защото след нея последваха коментарите.
Да… коментарите.
Погледни се, мило общество. Виж се в какво обвито в смрад, обуто в анцузи, смърдящо на кисело зеле и пръдня жалко подобие на общество си се превърнало.
Радвате се, че гей-хора са били нападнати и бити?
Коментарите са красноречиви. Тук-там някой, в изблик на емоция, каза „как може такова нещо!“
Истината е, че знаем как може такова нещо.
Изостанали сме. Ето как и защо.
Всичко това, което се случва днес и тук, се е случвало преди десетилетия и столетия в развитите общества. Омразата срещу различните, обвиняването на грешните групи за недъзите в обществото и т.н., и т.н.
Какво означава „обвиняването на грешните групи за недъзите в обществото“ ли? Ето какво:
Когато една шайка селяндури с власт помага на друга шайка селяндури с власт да краде от твоите пари и бъдеще, ако си нормален и адекватен човек, ще скочиш и ще ги спреш. Ако обаче си вмирисан на пот, некъпан от две седмици ганьовец по анцуг и потник, те ще ти кажат: ей, гейовете са виновни и циганите, и бежанците!
И ти ще се вържеш и ще си насочиш цялата агресия натам. Щото в главата ти чалга текстовете се прескачат с цитатите от подпийналия ти баща, който ти е разказвал как „по байтошово време е било по-добре“, а най-отгоре плуват речите на някой политик-тарикат, който ти е напълнил кофата с пропаганда, за да го следваш сляпо.
В развитите вече общества са разбрали, че толерантността и единството са нормалният и единствен начин да се живее. За тях вече дори не е под въпрос какво да се прави с малцинствата.
Обществото има рефлекс. И там са били хомофоби, бесни расисти… страхливци, с други думи. Но е минало време и са се научили да не се страхуват. Трябва време. Поне три поколения обаче трябва да се сменят, за да има промяна. Така че – не чакайте със затаен дъх да я видите.
Но всичко това е просто показателно, че колкото и да не ни харесва, СМЕ от изостаналите. Но така работи светът—едни са напреднали, други са тор в саксията на прогреса. Все някъде трябва да се продават боклуците, за да може да се печелят парите, които да се инвестират от напредналите в по-нататъшен напредък. Все някъде трябва да си изхвърлят и боклука. Тази роля ви се е паднала, какво да се прави?
Ето ви един конкретен пример, за да вденете:
Огромна част от фирмите, които оперират на европейския пазар, оперират и тук – в беге. Само че продукцията им тук (стана многократно известно на всички ни) е в пъти по-скапана от онази, която си продават в Германия, Австрия, Англия, Франция…
За да не се случва това, ти имаш едни „контролни органи“, които да се намесят и да спрат порочната практика. Вместо това обаче фирмите плащат на корумпираните чиновници и те не правят нищо. Съответно на теб ти се продават боклуци на високи цени.
И те крадат, и ти се подиграват.
Но ти НЕ виждаш това като проблем, а ако го виждаш, си прекалено страхлив, за да се опълчиш на тези хора и институции. Вместо това, като истински страхливец, се събираш с още няколко страхливци и отиваш да набиеш някое момиче, като си намислиш преди това причината, „гей-хората са ти виновни за всичко“.
Изглеждаш като пикльо, когото току що са набили, а ти искаш да си отмъстиш, само че не можеш, защото си малък и жалък страхливец, затова по път за вкъщи виждаш улично куче и го риташ… защото, видиш ли, то ти е виновно за всичко.
И преди и след боя си си същият ждрольо, когото лъжат, крадат и манипулират. Само че след боя вече си известен страхливец, освен просто ждрольо. Толкова.
А, ако имаше истинска смелост у онези, които така възхваляват агресията и побоя, те щяха да се вдигнат срещу мутрите, а не срещу беззащитните малцинства. Или срещу корумпираните чиновници, политици, депутати, бизнесмени. А не, вместо това, да се чудят как да им се харесат и подмажат, та белким намажат нещо, подхвърлено от масата им – от масата на богатите и силните.
Толкова за смелостта.
За разума дори не ми се почва… няма смисъл.