Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание. Разговаряме с него за това колко сме волни 112 години след 22 септември 1908 г., когато е провъзгласена независимостта на България, утопия ли е самостойната държава в сложното ни съвремие и доколко са адекватни днес гордите понятия от 19 век.
22 септември 1908 г. е триумфално продължение
на всичките наши усилия, страдания и стремежи към национална независимост и държавна обособеност. До голяма степен можем да кажем, че след тази дата възмездие са получили всички съзаклятници, революционери, патриоти, които в продължение на много години са се жертвали в името на обявяването на независимостта на България. Такава е била целта на героите ни от Чипровското въстание, от Априлското въстание, от Освобождението, от всички борби преди - обявяването на целокупна България. Денят на независимостта е финален акорд на българската държавност, когато ние, българите, смъкваме окончателно отоманските окови и фесове.
Независимата държава е като утопия в съвремието ни.
Всяка държава се представя за самостойна, но пълна волност никоя няма. Защото има зависимости, които не са непременно негативни. Затова в Европа започват да се сключват съюзи още от края на 17 век, в които залягат взаимни гаранции, ангажименти и задължения. Лоша зависимост имаме тогава, когато заради друга държава ти променяш целият си вътрешен стопански и културен живот. Но когато влизаш в коалиция, то това не означава, че си непременно в лоша зависимост. Обикновено всички велики сили са били страни в такива коалиции, без да са смятали, че са не самостоятелни от тях.
Адекватни ли са днес горди понятия от 19 век като "независимост"?
Не, не са адекватни, защото ние непрекъснато изтъкваме нечия чужда помощ, чуждо присъствие и одобрение по време на всички чествания. Но все пак нещо е останало от някогашната ни гордост дотолкова, доколкото ние не приемаме да ни поучават, дори и тогава, когато се ласкаем от това. Днес всеки има свободата и не е зависим да изрази своите харесвания или не одобрения към политиците и властта. Бих предложил на всички българи - изживейте в сърцата и умовете си своята собствена независимост! Не се поддавайте на внушения, пропаганди и обща психология! Не забравяйте, че за нашата независимост е пролята кръв, жертвани са човешки съдби.