В навечерието на старта на новата учебна година утре, в три града родители обявиха протестни действия заради носенето на маски в училищата. Кой обаче е по-застрашен - подрастващите или техните учители, 15 на сто от които са в пенсионна възраст? Как ще се организира обучението в школата по време на ограничителни мерки, заради коронакризата? Ще се увеличи ли агресията сред учениците в резултат на пострeсовия синдром? За коментар по тези въпроси потърсих дългогодишния училищен психолог Иван Игов.
Никой не знае каква ще е започващата нова учебна година, тъй като сме изправени пред нова, непозната досега ситуация, нова реалност. Тя навлиза с острота в нереформираната, консервативна образователна система. В много от европейските страни започнаха училище от първи септември, а в някои държави дори по-рано. Навсякъде са въведени ограничителни мерки - носене на маски, дезинфекции и т.н. В повечето европейски страни училищната система предполага малки школа с не повече от 350 деца. Сградите им са пригодени така, че в клас да не влизат повече от 20 деца и имат възможност да обособяват сутрешни и следобедни занимания. При нас това не съществува, в 1/3 от училищата класовете са от по 30 ученици.
Присъственото обучение на учениците, особено по-малките, е много важно
защото по този начин те се социализират, научават се на колективизъм, да учат заедно и т.н.. При по-големите онлайн обучението е по-лесно, обаче затруднява родителите и всичко това рефлектира и върху икономиката ни.
Маските ще се носят не повече от по 20 минути на ден само в общи помещения
и аз считам, че е излишно напрежението, което се нагнетява сред родителите, в резултат на което някои обявиха, че ще протестират поне в три града. Няма драма с продължителността в носенето на маските в училищата, а в създаването на ред. Учителите ще трябва да се превърнат в пъдари. Колкото до родителите, смятам, че пак сме изтървали влака, образно казано. Не е ясно защо например те не са обръщали внимание на това, че пращат децата си да учат в претъпкани паралелки и училища. Но пък няма проблем, ако те сега решат да спрат своите потомци от училище и ги оставят на дистанционно обучение вкъщи. В детските градини първоначално също имаше стресове, но вече родителите се успокоиха и си пращат децата там. Но смятам,че основно дертове при децата няма, те са при техните родители, които са шашардисани от това, че в условията на пандемията започнахме да губим контрол над живота си - върху начина на общуване, върху случващото се в обществото ни. Децата могат да превърнат носенето на маски в общите помещения в игра. Ако учителите успеят да го организират.
Големите проблеми се очертават пред учителите,
над 15 на сто от преподавателите в нашите училища са в пенсионна възраст. За тях заразата е доста по-опасна, отколкото за децата и те преживавят огромен стрес и напрежение. Съществува реална опасност обществото ни да остане без преподаватели, които има риск да напуснат училищата. Родителите обаче са вторачени само в собствените си деца и не забелязват реалните проблеми в образователната система. Тя е в ужасно състояние. От години говоря за високото ниво на агресия в школата. Очакванията ми сега са, че насилието в по-горните класове ще се засили още повече. До месец и половина пък очаквам да се проявят признаците и на постресовия синдром. Какво би им попречило и те да обявят, че са в гражданско неподчинение като виждат какво се случва при възрастните!
Нужна е максимална гъвкавост, която трябва да прояви всеки в нашето общество, за да можем да се справим с тежката коронакриза и последствията от нея. Както се вижда вече някои държави като Израел например обявиха втора вълна на заразата и въведоха двуседмичен ограничителен режим.