"Съединението прави силата" е надписът, който е бил предложен от Стефан Стамболов на 4 юли 1880 г. да е в държавният герб и на българския парламент. Днес отбелязваме 135 години от Съединението - как, в контекста на съвременните политически реалности, за надпартийността на единението на нацията ни и време ли е за нова Конституция навръх 6 септември си говорим с университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов.
Много е опасно да се правят паралели между съвременните реалности и денят на Съединението, дори нерядко се вършат елементарни внушения по този начин. Не бива да се забравя, че идеята за Съединението върви както по линия на Княжество България с Източна Румелия, така и с Македония. Но поради икономически, политически и всякакви други обстоятелства тази задача е оставена за по-късно. Българският таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов /1885 г./, който е двигател на процесите, е създаден по идея на Спиро Костов от Македония, а днес малцина помнят и знаят кой е той. Участието на македонски българи в Съединението е изключилено голямо и важно. Там виждаме Трайчо Китанов, Андрей Ляпчев, майор Коста Паница.
Всяка година слушаме едни и същи коментари, а понякога те са откровени празнословия,
защото Македония категорично се забравя в тях. Не бива да се случва повече така и в това няма никаква агресия към събратята ни от Северна Македония, а само доказателства, че имаме обща история. Съединението е само част от Целокупна България, следващата е Македония, която за съжаление не се осъществява, но не толкова по вина на България, колкото заради геополитиката. Днес е много лесно затова да виним княз Фердинанд, Васил Радославов /б.р. български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918) и кого ли не, но истината е, че всички имаме своите грехове и падения, а за неслучването на този акт основната причина е в геополитиката -
нежеланието на великите сили на Балканите да има една голяма и силна държава - България.
За съжаление на съвременните политици им е чужда идеята за национално единство. Те сякаш трудно осъзнават мащабите на българската нация. Днес доминира самодостатъчно мислене, съсредоточено твърде регионално и ограничено в решаването на проблемите на нашия квартал, на нашата държава. Но българи живеят не само на територията на България. Не може и не бива да забравяме нашите хора в Северна Македония, в Сърбия, Румъния, Албания, Гърция и др..Грижата за тях не означава, че ще нарушим световния мир и природните баланси, но просто нашите сънародници там трябва да имат права като нашите тук.
Търновската конституция е свещена
въпреки някои нейни дребни недостатъци при приложението й. Самият факт, че комунистите посегнаха върху нея доказва, че беззаконието има различни лица. Днешната има кусури, които се нуждаят от поправки. Но според мен самото отношение по конституционният въпрос не е достатъчно зряло в обществен и политически аспект. В 21 век е важно да се осъзнае, че ние сме една планетарна нация и нашите интереси се простират навсякъде по света, където има българи. Към тях ние имаме голям дълг и изоставаме в това от всичките си съседи и от големите нации, които имат ясна и утвърдена политика към своите в чужбина. Основното е, че не бива да се делят на българи тук и в чужбина. Съединението ни връща към тази тема - аз не се чувствам в чужбина, когато отида в Скопие например.
Ние трябва да сме горди, че на 6 септември 1885 година нашият народ показа, че не е съгласен с една брутална несправедливост и нарушаване на правата на българите - разделението на един народ. Единението на нацията е надпартийно, над дребните боричкания за власт. То трябва да е в основата на едно демократично общество, в което законите са водещи и не се мери с двоен аршин. Смятам, че към това трябва да се стремим всички, които милеем за България.