Енергийният експерт Иван Хиновски има над 40-годишен опит в управлението на енергетиката. Бил е Изпълнителен директор на НЕК, директор в Енергопроект и член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". В момента е председател на Българския енергиен и Минен Форум /БЕМФ/ и директор „Маркетинг“ в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Пред novini.bg той коментира какви енергийни есен и зима ще има за българските потребители, какви ще са сметките ни за топлото и изобщо каква е енергийната картина у нас към момента.
Засега прогнозите са, че няма да преживеем тежка зима като битови сметки за електроенергия и парно.
Но динамиката на цените на газовите борси е голяма, в момента цените на природния газ по всички фючърсни сделки растат стремително и това няма да ни подмине. В резултат на това очакваме сериозно повишаване на цените на природния газ по договора с "Газпром експорт" в края на годината, а това при повишаване на цените с над 15% от сегашните означава преразглеждане на досегашните цени на парно, но и на електроенергията. „Ликувахме“ през пролетта, когато цената бе коригирана драстично надолу, въпреки че аз неколкократно съм предупреждавал, че това е измамна, мимолетна радост…
Нереалистично е да се мисли, че в енергетиката някога ще настъпят обективни икономически условия, че цените на енергията ще се понижат.
Защото инфлационните процеси, свързани с разходите, оказват натиск само в посока на повишаване на крайните цени. Но трябва да се има предвид и нещо още по-лошо. При пълната либерализация на пазарите няма да има регулирани цени и всички битови потребители ще бъдат изложени на голяма неопределеност и риска да купуват енергия на по-високи цени. Най-важното противодействие на този процес, е създаване на регламентирания от Европейския съюз защитен механизъм за енергийно бедните домакинства. Но в България той престъпно се неглижира. Съществува механизъм, с който уязвимите в енергийно отношение домакинства ще получават определени компенсации за по-високите цени. Но очевидно, че нашите политици имат други по-интересни „занимания“ от това.
Да се правят ежемесечни цени на парното, топлата вода и тока, е много трудно постижимо и не се прави никъде в Европа,
защото допълнително ще оскъпи сметките ни. А и какъв е смисълът? Има смисъл, и вече се прилагат не само в Европа, но и у нас т.н.интернет базирани системи, т.н. “Internet-of-things”, в превод на български "Интернет-приложения", с които всеки потребител може да следи онлайн разходите си за всичко – ток, вода, газ, парно, и каквото пожелаеш през приложение на мобилния си телефон. В по-развитите системи той дори може да си управлява потреблението – да включва или изключва уреди, да намалява степента на климатика или радиатора. Но това преминава през създаването на т.н. „интелигентни електрически мрежи“, което за днешните управляващи е като кацане на чужда планета….
Електроенергията от нашите въглищни централи все още не е най-скъпата в нашата енергийна система,
но съвсем скоро ще стане такава. Причината затова са растящите цени на наказателните глоби за емисии на вредни газове в атмосферата, чиято платформа Европейския съюз, включително и България, единодушно са приели. До 2025 година българските ТЕЦ-ове биха могли да работят с цената на държавна помощ и по-скъпата енергия, които всички ние с вас ще заплащаме. Но след това е невъзможно, защото няма да има допустима държавна помощ и те ще се окажат в несъстоятелност.
И вижте го абсурда – държавата вместо да мисли как да трансформира бизнеса във въглищните райони от замърсяващ околната среда в нов, високо-технологичен, паралелно със запазване на работните места, тя заблуждава хората и работещите в тези райони, че тези централи ще работят до 2035-2040 година. Но за мен още по-учудващ е факта, че в тези дружества работят много интелигентни хора, които се оставят да бъдат заблудени. А други страни като Полша, Гърция, Румъния и други подготвят „завоя“ на тяхната въглищна индустрия и ще получат значителни средства от помощите по наличните вече европейски програми.
Какво е развитието на газовите проекти в България и какво е бъдещето на „Турски поток?
Проектът „Турски поток“ навлиза в много критична фаза – закъснения по графика за строително-монтажните дейности, оказва се, че е и в преразход над планирания бюджет. Това са причините "Булгартрансгаз" усилено да търси нови заеми, които, както може да се очаква, са предимно от руски източници. Това поставя проекта и в критично състояние по отношение на графика за постъпленията-приходите от транзитни такси, с които трябва да започне изплащането на кредитите. Проектът има голяма вероятност да навлезе в „червената“ зона на санкции за необслужване на кредитите.
Предчувствайки провала на икономиката на този проект, позволявам си за първи път да го квалифицирам като пример за съвременен „неоколониализъм“ – предлагат ти примамлив проект, който поради различни причини си приел, предлагат ти и подизпълнение и финансиране за част от него. Но поради некомпетентност, грешен финансов модел и невъзможност да управляваш рисковете, в определен момент изпадаш в състояние да не можеш да обслужваш кредитите и ставаш изцяло зависим от кредиторите……. И в един недалечен момент всички активи на проекта отиват в чужди ръце. Дано съм лош пророк!
P.S. Часове след пускането на коментара на г-н Хиновски, се оказа, че той е пророк, но не лош. Защото шефът на БЕХ Жаклен Коен "внезапно" подаде оставка, а енергийният министър Теменужка Петкова автоматично я прие. Но никой и дума не обели затова, че точно г-н Коен е един от създателите на нелепата ситуация с кредитирането на проекта, за който предупреждава експертът г-н Иван Хиновски в края на своя коментар тук.