Никой не си избира да живее при липсваща демокрация.
Никой не си избира да живее при липсващи закони и корупция.
Никой не си избира да живее в хаос и безредие.
Никой не си избира да живее в лошото.
Но това, което МОЖЕШ да си избереш обаче, е самият ти да не бъдеш степен дивак.
С всеки изминал ден все повече случки карат хората, които са „на везните“ за или против протестите, да се отвращават и да се обявяват категорично против. Как мислите—как действа на общата картинка образът на побесняла тълпа, която напада жена и двете ѝ деца?
Видяхте ли израженията на лицата на двете деца на задната седалка? Потресохте се, нали? А знаете ли кой ги е видял съвсем отблизо—от няколко сантиметра? Побеснелите протестиращи. Които обаче, за разлика от теб, не са се трогнали.
Четеш и се чудиш аз дали подкрепям протестите? Аз винаги съм подкрепял протестите навсякъде по света. В България. В много, много от тях съм участвал (още преди да стане модерно). А, как мислиш—дали подкрепям тези протести? Такива протести? М?
Правилно предполагаш.
Ще се върнем след малко на тълпата, на „протестите“ и „резултатите“, но преди това искам да обърна внимание на нещо друго.
То се е видяло, че ще живеем в един голям парадокс. Ето:
Много отдавна съм писал комедийни радиопиеси за Националното радио. Такъв сценарий и така формулиран текст, сигурен съм, щеше да ми спечели уважението на редакторите и да ми осигури възхищението им. Но уви—фантазията ми никога не стигна тази висина.
Върнете се и го прочетете пак… 1. отговорността е изцяло на лицата, които са организатори на незаконните действия. 2. понеже те категорично не спазват закона, полицията им се е разсърдила и ги е оставила сами да си пазят около тях си.
Е…
Значи, ако си упорит в НЕзаконието си, те оставят сам да си отговаряш за каквото там си правиш с аверите.
Хора… Тери Пратчет нямаше да може да го измисли това. От Гилдията на крадците се плеснаха по челото, невярвайки на видяното. Но пък имат идея!
***
А сега—обратно към тълпата:
Хрумвало ли ви е, о, безгрешни и съвършени люде, нивга не извършвали дело неразумно в живота си, че всеки един човек (именно защото е просто човек) рано или късно има праг, след който вече му кипва? Възможно ли е, според вас, демократски люде, след кой знае колко и какви перипетии през последния ден, седмица, месец, една жена просто да си каже: „е, не… не мога повече! и тук! Пак!“ И след това просто да си каже, че няма да се обръща, че няма сили, че нервите и вероятно сънените, изморени деца, искащи нещо на задната седалка, са вече взели превес, че просто няма сили да се съобрази ОЩЕ веднъж със ситуацията? Ремонтите са навсякъде! Движението е затруднено. Има протести, разкопани улици, некадърни шофьори, които се бият помежду си от яд и нерви, завират се броня в броня, никой не регулира трафика… И си е казала, че ето сега… сега, тази вечер, може би едни българи към други българи могат и да проявят разбиране. И може би, просто може би да ѝ улеснят живота и да я пуснат? Или пък дори да е подходила по-агресивно – с клаксон към тълпата, защото нервите ѝ не са издържали и са се скъсали в този момент?
Сам ще си отговоря на въпроса: не, не ви е хрумвало. И не, не ви интересува. Не съм сигурен обаче, че ви искам точно вас при взимането на решения в тая „нова“ демократична държава, която ми обещавате.
Наказанието ѝ беше ли справедливо, според вас?
Мога сам да си отговоря и на този въпрос.
А за това какво мислите за факта, че някой може да си изпусне нервите и просто да не може повече да понесе заобикалящата го среда, особено в напрегнати моменти—мисля, че поведението ви говори вместо вас.
Как в очите ви тя е виновна, а вие сте невинни; обстоятелствата и нервите ви оправдават, а нея – не?
Как ще подхождате към съгражданите си, ако утре някой от вас се окаже в позиция с власт?
За една демокрация питам…
Последвалите реакции са не по-малко притеснителни. Пак се запя старата песен, когато жена е била нападната: „търсила си го е!“; „сама си е виновна!“
Мхм… сигурно. И децата на задната седалка—сигурно и те така.
Тези деца, предполагам, утре, като пораснат, мило и драго ще дават, за да работят рамо до рамо с вас—за една по-добра България, нали?
***
Има още няколко неща, които ме тревожат:
Разбирам идеализма. По време на протестите от 2013 г. полицията не беше така дружелюбно настроена, плюс това тогава разни партийни функционери изпращаха допълнително свои привърженици да се бият с протестиращите. Беше тегаво и десетки хиляди от нас се надъхаха и излязоха. Но дори тогава не можехме да си позволим да протестираме през работно време. Защо ли? Защото храната и тогава беше с пари, а аз например, съм много старомоден към разбирането да искам да се храня. А и тогава, както и днес (освен ако не съм пропуснал нещо), даваха пари, срещу работа. След това ходехме да протестираме. И ето ни отново—седим върху въпроса от битовизмите: вие, докато протестирате, кой ви плаща заплатите? Или по-важното: ако не ви плащат заплати, как се справяте с живота? Мама и тате? Наследство от баба? Някои от вас са си шефове сами на себе си, фриленсъри, собственици на фирми, добре. Но много от вас—не са.
Друг въпрос, който не ми дава мира и той вече не е към протестиращите, а към всички:
ПРИ:
избирателна активност на Евроизборите: 33%; и
избирателна активност на балотаж за местни избори: малко над 40%...
... на какво се надяваме?
Ама то беше хубаво времето и ми беше паднала дългата почивка—таман за Гърция си беше, те изборите и без мене могат да минат!
Така ли?
В такъв случай, мисля, че и протестите могат да минат без тебе.
Изразяването на политическата ти воля започва на улицата и площада? Правилно ли предполагам, че голяма част от вас, когато пак дойдат избори, ще има нещо друго, по-важно за правене? А, за какво тогава се пънем днес и се нападаме едни други?
И накрая:
Повръща ми се, когато чуя, че на протестите има чугунени кагебейци, които крещят срещу ЕС и говорят за излизане от него. Как се оказват винаги около Радев, Манолова и т.н. не ми се коментира. То е ясно, че си се намират едни други с цел. Червените петолъчки им дрънкат в главата.
Но не искам и да си помислям, че тези могат да излязат победители. Ако ще протестирате, моля—филтрирайте ги. Ако мислите, че ви чака чудесно бъдеще в Евразийския съюз, значи всичко, което си говорим, е просто безсмислено, стискаме си ръцете и ако се окаже, че сте мнозинство… така да бъде—оставяме ви България, да си я правите 16-а република, а ние… ние явно ще се изнасяме.
Докато не сте ни върнали изходните визи.