Популярният психолог Иван Игов коментира пред медията ни жестокия побой на майка над 3-годишното й дете в Перник, разпространен в запис от социалните мрежи. В Агенцията за закрила на детето годишно постъпват по около 1000 сигнала за пребивани български деца. Според изследвания на граждански организации обаче неофициалният брой на малтретираните българчета и близо пет пъти по-голям. Питам г-н Игов, който е бил дълги години училищен психолог, тези срамни факти симптом ли са или пък са изключение от нормата в обществото ни?
"Почти съм сигурен, че майката, биеща детето си, има психично отклонение, този случай е извън нормата. Тази жена вероятно има психични проблеми, а това, че е членувала в някаква секта още повече е обострило състоянието й. Моето настояване е да й се направи много обстойно медицински психично изследване, защото
такова социопатно поведение не е норма в нашето общество, Слава Богу!
Ще си позволя да направя паралел е подобен случай отпреди двадесет години, когато една майка удуши своя тригодишен син и го хвърли в езеро в Южния парк. Тя обяви тогава, че някой бил отвлякъл детето й, но после се оказа, че жената /б.р.Даниела Терзийска уби своят син Пепи на 3 март 2000 г./ има тежки психични увреждания, смяташе, че детото пречи на връзката й с мъжа й, защото не се прибирал вкъщи след работа и т.н.. Подозирам, че в сегашната трагедия от Перник пак става въпрос за същото. И се тревожа, че социалните служби заявиха, че имат намерение да върнат това дете при майката. Според мен това не бива да се случва преди да й се направи подробна психическа експертиза, защото не се знае какъв ход би предприела тази жена, която очевидно живее в някаква паралелна своя реалност.
Такива психози се обострят сред тежък стрес,
в какъвто сме всички след дългата карантина заради пандемията Ковид19. Имаше предупреждения за тежкия емоционален стрес, който идва след многото дни изолация и прогнозата бе той да обхване над 70% от хората. Този стрес отваря различни състояния, в случая тази жена е била лабилна и затова се е отключила агресия към собственото й дете. Впрочем тук ще направя паралел и с вербалното и физическо насилие, които заляха не само нашата страна, а и другите държави. Много колеги, работещи в Западни страни правят паралел между състоянието на тежък дистрес след пандемията и нелогичното поведение на маси от хора. Например не е логично да рушиш паметници, да спираш метрото, да правиш бутафорни бесилки и т.н..
Държавите могат да помогнат на малтретираните деца
по два известни модела - крайно рестриктивен, какъвто е използван в скандинавските страни като Норвегия, където социалните служби изземват децата от такива семейства веднага. Другият подход проповядва, че най-добрата грижа за едно дете, е в семейството му. Смятам, че най-добрият подход е баланс между тези двата. Също така, че нашите институции сега, в този конкретен случай в Перник, реагираха похвално бързо и адекватно като изведоха детето в приемно семейство. И не бива да бъде връщано в своя дом преди пълната експертиза на неговата майка, която го е биела и преди, както стана ясно в разследването на случая. Тази жена очевидно не изпитва родителски инстинкт, а пречупва през фантазните си образи, че детето й е виновно за всичко. Това не е нормално.
Пандемията увеличи случаите на семейно насилие с 1/3,
а и преди у нас те бяха немалко. От ООН и други организации вече алармираха затова. Факт е и, че започнахме да си крещим и да си говорим много остро на публични места. Това се случва и никой не бива да го отрича, а да потърси бързо адекватна помощ, за да не се превърне в заплаха за обществото. Много са изтрещелите хора, както казва народът ни, които не могат да мислят логично и да разсъждават какво би произлязло от действията им. Моето предложение е да организираме повече публични дискусии затова как хората да се справят с посттравматичния стрес и страх. Сега всички приказват за политика и икономика, но никой нищо не споменава за 70-те процента граждани, които страдат от стрес и страхове след дългата изолация.