Проф. Николай Радулов е консултант по проблемите на националната сигурност. Бил е секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега преподава по проблемите на сигурността в Нов български университет и Института по библиотекарство и информационни технологии. Разговаряме с него по повод на вчерашния скандал между гардове от НСО, които охраняват частния имот на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и представители на "Да, България". Днес президентът Румен Радев призна, че държавната служба варди Сокола и поиска преразглеждане на този казус.
"Първо трябва да кажа, че тази година по морето няма много хора,
но през последните 15 години всеки, който се е опитвал да влезе на плажа на луксозен хотел, е бил посрещан от по същия начин от охраната. Местните служби много пъти са се опитвали да преодолеят това, но без резултат. За простосмъртните хора остават възможности да плажуват край заустването на отходните тръби в морето. По времето на соца имаше един виц, че на Изток България граничи с Балкантурист, заради трудният достъп на гражданите до скъпарските курорти. Сега можем да го перифразираме, че на Изток България граничи с частните интереси. Защото това, че крайбрежната ивица е изключителна държавна собственост, не спря никой от новобогаташите да строи там.
Не е ясно защо г-н Доган и още няколко други като него, които имат пари да си плащат за частна охрана, не го правят,
а аз и вие от нашите данъци им плащаме пазенето, чрез служители от НСО. Тези гардове отдавна не слушат шефа на държавната служба, а своите господари. Те са им осигурили едно сравнително охолно и не натоварено съществуване. Едно е да се грижиш само за спокойствието на един човек, друго е да отговаряш за реда при много хора, да участваш в ротации, да отговаряш за публични мероприятия и т.н.
НСО трябва да стане малка и стегната служба,
която да охранява хората със статут - министър-председател, президент и председател на парламент, най-много още и техните заместници. Но в никакъв случай не трябва да има тази голяма поредица от позиции, изброени в закона, които включват варденето на над 400 души.
На теория решенията кой да бъде охраняван се вземат от специална група,
в която влизат секретарят на МВР, шефът на НСО и на Националната служба по сигурност. Но дефакто решенията са политически и тези хора само се разписват под предварително взети становища. Те зависят от всяка конкретна политическа обстановка, не са професионални и не са свързани със заплахи. Та кой от тези, които биват сега охранявани, е заплашван и от кого? И кога НСО е успяла да предотврати подобни заплахи. Всички си спомняме как г-н Доган беше нападнат и до слепоочието му бе опрян фалшив пистолет. /бел.ред. През 2013 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган бе нападнат от въоръжения с газов пистолет Октай Енимехмедов, докато четеше доклада си на Осмата национална конференция на партията в НДК./ През това време гардовете бяха едни за дрехи от химическо чистене, други по други битови дела.
В НСО има голям дефект,
но не президентът е отговорен затова, макар че юридически той ръководи тази организация. Реално тя се управлява от изпълнителната власт, която всяка година решава за нейния бюджет. А той пък е по-голям от този за националното разузнаване - това не е нормално. В нормалните държави разузнаването получава 100-200 пъти повече от охранителите на ВИП-особите. Грешката е в концепцията затова, че управляващите трябва да имат различна охрана от онази, която пази гражданите в републиката. Когато гражданите се управляват по един начин, а управляващите по друг, възникват гигантски проблеми. Ресурсът за охрана се разпределя 90:10 в полза на властта, спрямо тази на обикновените българи. Гражданската сигурност е в дефицит.