В дискусия с членовете на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) днес заместник министър-председателят на България Томислав Дончев подчерта необходимостта от спешно определяне на приоритетните области и механизмите, по които да бъдат инвестирани средствата от програмата Next Generation EU.
Тези решения трябва да бъдат взети до септември, а хоризонтът на интервенция е по-кратък в сравнение с този по оперативните програми, тъй като инвестирането на антикризисните фондове ще бъде възможно в рамките на следващите четири години.
За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на над 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,9 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU, с бюджет от над 12,3 млрд. евро.
„Въпреки че все още не сме постигнали общо съгласие, аз вярвам, че Next Generation EU ще заработи. С този план Европейският съюз има шанс не просто да се възстанови икономически след пандемията от COVID-19, но и да се развие. В момента работим по актуализиране на подхода, намаляване на броя и по-добър фокус на целите и преработваме програмите за следващия програмен период, за да бъдат те актуални спрямо предизвикателствата, наложени от коронакризата и от Зеления пакт. Очаквам до есента да сме готови с новите предложения“, каза Томислав Дончев.
Вицепремиерът на България маркира няколко важни акцента, сред които бъдещите мерки в посока енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници и развитие на технологии за съхраняване на енергия като пряко свързани с Европейския зелен пакт; иновациите, включително развитието на индустриални зони и цифровизация на публичния и частния сектор, образованието и науката.
Той подчерта необходимостта от комбиниране на грантовото финансиране с финансови инструменти, както и от чувствително разширяване на обхвата на бенефициентите, посредством предлагането на хоризонтални мерки в подкрепа на важни приоритети и дейности за бизнеса, населението и публичните услуги.
„Благодаря на заместник министър-председателя Томислав Дончев за днешното му участие в заседанието на Националния съвет на АИКБ, както и затова, че успяхме с неговото активно съдействие да доведем до успешен край преговорите и да подпишем двугодишно Национално тристранно споразумение между правителство, работодатели и синдикати. Радвам се, че представените от него приоритети за следващия програмен период в значителна степен се припокриват с мерките и политиките, заложени в споразумението. Мерките за излизане от кризата малко се забавят, но след редица възприети предложения за промени, мярката 60/40 вече е с нов работещ дизайн, като очакваме скоро грантовете за микро- и малки предприятия да започнат да се изплащат, както и да стартират мерките за подкрепа на средни компании“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. НС на АИКБ обсъди подробно предизвикателствата пред страната ни, свързани с Европейския зелен пакт и възможни решения.
По време на заседанието бяха обсъдени още и предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми с т.нар. „спящи акции“. НС на АИКБ прие пакет от мерки за улесняване на упражняването на правата върху тях от страна на техните притежатели, облекчено удостоверяване и унаследяване на собствеността.
АИКБ предложи решения на основните проблеми, свързани с придобитите в хода на приватизацията акции от български граждани в български предприятия - като липсата на информираност за притежаваните акции, високите транзакционни разходи, сложната и скъпа административна процедура при наследяване и разпореждане и липсата на реална възможност за продажба на акциите на множество компании.
Предложенията включват и създаване на безплатен публичен регистър, облекчаване на административната процедура за наследяване и разпореждане с безналични акции, създаване на алтернативни фондове, които да предлагат цена след оценка на безналични акции от нелистнати компании и борсова цена за листнатите. В мерките са включени още предложения за законодателно и технологично интегриране на Централния депозитар с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични акции и техните наследници и директно изплащане на дивиденти по обявени от тях банкови сметки.
Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България прие за членове на АИКБ няколко нови организации и компании, сред които: Българска асоциация на заведенията, „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, „Бадер България“ КД и др.