Един месец. Толкова ви трябваше. Един месец ви трябваше, за да забравите и да подкарате старата песен.
Преди един месец, когато убиха Милен Цветков, се възмущавахте как ТЕЗИ си живеели безнаказано. И, както обикновено, из пространството пак се запя стария рефрен: НЯКОЙ да направи нещо, няма ли НЯКОЙ да направи нещо, ние не можем, ние какво да направим?
Вари го, печи го, българинът все е Спящата красавица и чака принцът да дойде, да я спаси. НЯКОЙ друг да оправи работата.
Още тогава написах, че от хората зависи това да не се случва. Започна хорът да пее: „Ама ние сме обикновени хора, какво да направим?“ Написах отговор и на това. Написах:
„Питате какво можете да направите? Ето какво:
Спрете да ги толерирате и да заставате на тяхна страна всеки път. През деветдесетте се появиха първите мутри. Децата ви започнаха да ги имитират, да си бръснат главите, да използват техния жаргон, да ходят по техните заведения – вие им се радвахте и мълчахте.
Колко от вас защитаваха и защитават мутрите и обясняват, че те били „мъжки момчета“ и свестни, завиждат им и боготворят начина им на живот; и възпитават децата си така?
Когато ви подхвърлят някоя трошица, вие веднага им прощавате и забравяте как са ви обрали“.
Един месец мина оттогава и хорът е бодър и първа писта по форуми и социални медии, да защитава Божков.
Какво очаквате да се случи с вашия живот и държава в такъв случай?
Професионални роби! Влюбени във веригите си. Не знаят какво да правят със свободата. И не я щат и това си е.
Един месец…
За народ, който още държи сметка на гърците за ония 200 години и на турците – за ония 500 години, много бързо забравихте. За един месец забравихте, че щяхте на война да ходите срещу „самозабравилите се бизнесмени“, „ония с фирмите“, корупцията и какво ли още не. Народното недоволство било назряло. Аз лично никакво народно недоволство не виждам. Видях един протест на антиваксъри вчера пред Парламента, които протестираха срещу несъществуваща ваксина и „тъмните сатанински сили“. Дори не ми се коментира повече пък тая патология.
Хиляди българи започнаха да защитават Васил Божков, да плюят по медиите, които пишат за развитието на нещата около него, да заплашват. Вие какво сте? Армия на Божков ли? Надявате се, че си седи сега в Арабските емирства и пише в тефтерче червени точки. И ще ви възнагради?
Или му се възхищавате, защото е българският Тони Монтана?
Това перфектно описва картинката… Както дядовците ви преди 100 години не можаха да разберат, че Бай Ганьо е отрицателен герой и вместо това му се възхищаваха и подражаваха, така вие не можете да разберете, че Тони Монтана е отрицателен герой. И на тонимонтаните в истинския живот не им пука за вас, не биха похарчили и клечка кибрит за вас.
Я си помислете кой разследващ журналист ще си рискува живота за вас, за да ви изкара истината наяве, след като вие накрая ще седнете да защитавате разследваните? И се чудите защо се навъдиха толкова псевдомедии и менте журналисти, които само се преструват на журналисти и нескопосано пишат глупости? 111 място е 99% благодарение на публиката, защото качествените журналисти: а). си смениха държавата; б). си смениха професията; в). започнаха да пишат отгоре-отгоре някакви безопасни дописки, време да минава.
Искате да живеете по-добре? А как си го представяте това? Не мислите ли, че е свързано с процес: изчистват се кухите фирми за източване на ДДС и кражби от еврофондове; махат се некадърните фирми, които с подкупи „печелят“ търгове и процедури; парите отиват в качествените; икономиката тръгва.
Фирмите на човека Х, когото защитавате, са разследвани за това, че усвоили едни пари, без да са кадърни за това и без да дават полезен продукт – съществуват само, за да слагат пари в джоба на собствениците. Твоят шеф кандидатства по програма, не печели, фалира, ти си безработен, но влизаш в интернет, да напишеш колко се възхищаваш на човека, който е свил парите и че е пич и да го оставят намира.
Кое не ви е ясно?
Или очакваш да дойде Бойко, Гойко, Драгойко, президентът, министърът, Нинова или папата, да ти почука на вратата и да ти каже: „Ето ти тая торба с пари“?
За да живееш по-добре, трябва да се мине процес.
Днес излезе „компроматът“ в профила на Божков срещу Горанов. Първо: това, че на скрийншот се вижда името Vladi Goranov не означава нищо. Аз мога да кръстя в телефона си братовчед ми Donald Trump и да ви покажа скрийншот от разговора. Съвсем наскоро медии в България бяха изловени точно в тоя номер – че кръщават фалшиви профили на бивш кмет и водят някакви безумни разговори, които снимат и показват. Мислех, че „компроматът“ ще е над това ниво, но не беше. Мислех, че аудиторията е над това ниво, но уви… не е.
Второ: да приемем, ей така – в интерес на повествованието, че това наистина е разговор с министър. Разговор, който е самопризнание на Божков, че е влияел пряко на държавата чрез натиск и нерегламентирани договорки, в своя полза. Престъплението е налице.
Да приемем, че е много страшен компромат и въпреки съдържанието си, прочитаме нещо между редовете и започва едно поголовно масово разследване и глави започват да хвърчат и т.н. Какво следва от това? Да кажем, че разследването на Божков изведнъж завие в добра за него посока, министърът падне, после Борисов падне, цялото правителство падне, всички медии започнат да пишат добре за Божков, той се прибере в България и си продължи бизнеса.
Какво очакваш да се случи? Да се промени? Да започне на чисто, с нов морал? Вече да няма поводи за разследвания срещу него? Да няма повече нагласени процедури и фалшиви фирми? Или очакваш, понеже си го защитил в интернет, да ти даде един милион, да си имаш да си харчиш?
В България няма непоносимост към корупцията. Има завист към нея. Хората не си казват: „Тоя е корумпиран, трябва да се махне оттам, да се смени“, те си казват: „Тоя е корумпиран… абе, дали не познаваме някой, който го познава, да ни запознае…“
Хората не си казват: „Корупцията трябва да изчезне!“, те си казват: „Какво да направя, за да намажа и аз от корупцията?“
И с удоволствие създават хранителна среда на корупцията и престъпността, мислейки си, че и те могат да намажат от тях. Не можете! Нито имате акъла, нито ви стиска, нито имате контактите за това. На всеки един, намазал от корупцията, има по няколко десетки хиляди от вас интернет революционери и телевизионни войводи, с лакът в салатата и петно от олио на панталона.